Welcome, Guest
Username: Password: Remember me
Летературознание, фолклор, проза, поезия, преводи

TOPIC: Anna Ahmatova - translations

Anna Ahmatova - translations 2 years 7 months ago #402

  • Sladuna
  • Sladuna's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Mariya
  • Posts: 205
  • Thank you received: 12
  • Karma: 4
Международният литературен конкурс, посветен на 130-годишнината от княгинята на руската поезия Анна Ахматова, бе проведен с успех от представителството на Россотрудничество и Съюза на рускоезичните писатели в България с участието на литературната страница на вестник „Русия днес – Россия сегодня”. Много поети, писатели и любители на руското слово от различни географски ширини проявиха своя талант в различни поетични тоналности. Ние се убедихме, че незабравимият образ и творчество на Анна Ахматова и днес будят най-могъщ отклик сред даровитите люде – творци и читатели.
С вдъхновение и вълнение Ви представяме три превода на отличени автори от Елена Коматова. Надяваме се да оцените нашето дръзновение.

Евгений Прудченко
Казахстан, гр. Алма-Ата

Янтарно сияние
/Разговор-мълчание с Анна Горенко/

Били сте повелителка? – едва ли.
Били сте укротителка? – нима!
Вие бяхте формата на умопомрачение...
Оказа се, че временно. Уви.
И всички клетви пламенни – защо ли,
щом изгоряха като свещи във блестящ светилник?
Кой Ви научи да размесвате съмнението
с което ме претъпквахте Вий
мен!? Браних се чрез биополе,
но с всеки минал ден по-трудно дишах,
в нощта, не преброил до сто овни
никак не можех да заспя.
Рояла мъчех, но клавишите разстроих само.
Удачно реагирал на шегата,
изпих злостта на два-три океана,
като стакана на успиването не изплакнах,
забравяйки ...
Занятие Вие избрахте неудачно:
да учиш другите и то с постъпки,
с движението на мисълта, с осмислянето
на творението –
дързост чудовищна, вижда света!
Свалете Вий монашеското було, сложете рокля,
не се докосвайте Вий до psyche даже на институтките.
Е, те самите ако не покажат,
че искат ред душеспасителни беседи...
Всичко започна тъй: ... По-зле дори:
Попивайки непристойните маниери
звезди брояхме нощем по небето,
тъй Космоса зовеше интересът ни!
Какво съм аз? – плувам... като гъсок
в дворната локва, пия си тинест чай,
меря размера на лагуната.
И с разговора за морала
приключвам всякакъв мислителен процес.
А общо взето мисълта се занулява
без Вашето и моето участие.
/Но не за дадената сложна партитура/.
Терзаем нотите, но не това е ладът.
Отдавна да сте огорчена Вие:
Не съществува еталон за щастие.
Не пазим фигурите си дори
с консумация на много шоколад.
Жалко! Отминава всичко, не отминава
старостта.
/Тези слова ще изнеса в епиграф/.
Жалко разбира се!
От списъка служебен – не буквите неясни,
а години се зачеркват.
Те точно толкова /но от какво ли?/
се оказват.
Все още ли ловите тигри Вие!?
/Да вметна, дресировка с много риск е/.
Животните камшика не признават.
На бас ли да се хвана – Вие сте поумнели.
Ami съм Ви: макар гъсок
казват, че не може лесно да живее с всеки:
отмъква сякаш е съкровище баласта...
Желая Ви аз всичко! И успех!
Реката щом тече – императрица.
На разсипа на спектъра Архангелски
някога ще се видим пак, дал Бог!


Гори кандилото в сумрака янтарен,
в небето бърза облака – солистка
под звуците на лекомислена валтхорна,
- като докосва златните кубета
тя се разплаква - сълза високопарна
минава всичко... Само памет – одалиска
плува във хигиенична мислоформа.
И моята глава се прояснява.

Превод: Елена Коматова


Евгений Назаренко
България, гр. Варна

Реквием за нашата памет
На А. Ахматова

Пред вратите обречено млъкваш.
По земята – пак вик или вой ...
Под нозете върти се кълбото
И обрасват гробове в трева.

Пред вратата подобните люде
Все очакват без вик или стон,
Без надежда в несбъднато чудо,
Но безмълвно задават въпрос:

Колко носейки да издържи може
Този слаб, онемял човек?
Бягат тръпки студени по кожата.
В бездна тъне цял сребърен век...

Ти стоиш пред вратата на пъклото
Със пресъхнала, свита уста.
Изтерзан е живота от мъките,
Но стих капе през всяка сълза.

Пръстите от бял сняг са по-бели.
Натежава яката в ръка.
А вратата мълчеше – зад нея
Стих след стих идат и се редят.

Не сонети, не станси, не фуги
Падаха върху масата с лак.
Заклинание на вечни мъки
Разпити, съд, клевета.

И днес всичко е там и все също.
В горнилото на времената
Забравено всичко е – ужаса,
Тръпките, бледността на ръката...

Само в книгите, в старите снимки
Безпросветна тъгата личи.
Паметта ни обвита във дим е,
А кръвта ни във пясък изтича.

Вдига се пак зарята на Изток.
Неизвестен е пътят напред.
Бъди щастлив ти! Но завинаги
Не забравяй скръбните стихове.

Превод: Елена Коматова
Attachments:
The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.048 seconds
Powered by Kunena Forum