От Мария Чулова за Константин Байрактаров
Жребият е хвърлен, Цезар
На Константин — за 51-вия му рожден ден
21 август 2026 г.
Роден си там, където северът
пази Архангелск под белия си сняг,
а после животът те доведе
на Дунавския, български бряг.
Далеч е твоето родно място,
но то не се измерва с километри.
То се връща с някой спомен стар,
със мирис на сняг и северни ветрове.
А тук — години труд и дни,
оставили следа по твоите ръце.
Свищов е станал част от твоя път,
макар сърцето да помни друго небе.
От брега гледаш корабите —
отплават нанякъде, без да питат.
И може би понякога ти се иска
един от тях към Архангелск да отпътува.
Но днес нека жребият е хвърлен —
**Alea iacta est!** — както казал Цезар.
Само че животът има чувство за хумор
и явно още не е свършил играта.
А котката — мъдра и невъзмутима —
ще легне в краката на Константин
и без да знае нищо за Рубикона,
ще му покаже кой е истинският господар.
Затова, Константине, честит рожден ден!
Нека имаш още много утрини,
срещи, книги, разговори и смях,
кораби, които да изпращаш от брега,
и някой ден, когато погледнеш назад,
да знаеш, че двата бряга —
Архангелск и Свищов —
са били различни страници
на един и същ живот.