Не сваляй никому звезди
“Отечество, не си ли достойно за любов?”
Покланяш ли се доземи,
загледан в небосклона?
Какво изгърбва мечтите?
Родните земи зоват
духа на поета Вазов.
Отечество без окови
днес пие от извори,
в средногорски гори.
С любов Вазов сподели
възторга си от България.
Огняновци и мъдри
родолюбиви чеда,
редом с Вазов чудни
дела потичат по вода
в словата на поета.
Дочуваме робите
в труда им за стена,
в римските времена
иззидана, хилядолетна.
Там Вазов е поспрял
за син синчец, тинтява,
перуника, синигер пял,
чурулика още тъдява
авлига, славей в дола
вдъхновява с трели,
за красиви слова.
Край крепостта гола
истина за службогонци,
ниско свеждащи чела
пред имперски нрави.
По алеята вървяла
редом Евгения Марс,
със сродната душа
и песни на чичопей,
любовта е нерушима.
Свещникът дарен е
от Атина, не е за фарс,
когато излетял е
Иван от венчило.
Не сваляй никому звезди,
а с четка, перо или длето
до тях и ти се възвиси!
Отечество, любезно!
Мария Чулова,
Пловдив, 2024 г.