Добромир Тонев

Детайли
Категория: Поезия
Публикувана на Вторник, 15 Октомври 2019 11:16
Написана от Мима
Посещения: 893

Обречени надежди

На Добромир Тонев

Не искам просто да умра...

Прекроил живота и смъртта,

поетът с римата си за света

след себе си остави дъщеря.

 

В разлистената книга зима

не навява сняг и битовизми,

не спомен за сърца разбити,

а оптимистичен фатализъм.

 

Обречен, принцът бил орисан

конете да го слушат и се учи,

в опитомяването им улисан,

буйни да язди, това се случи.

 

Сърцето дало по-силни крила

на поклонници на Мелпомена,

той огънчето в погледа запали

да видят те Пегас без стреме.

 

Събрал би неумна красавица

с умника - грозен и свенлив,

но дарбата не всекиму отлива

паметник: открита  воденица.

 

Поезията - ручей или птица?

Утолявай жажда и политай

и от вечни срещи с поезията

неродени поети да отпият!

 На Добромир Тонев

 

И аз не искам да умра,

тъй и поетът прекроява

 в смисъла и римата света,

 така му се родила дъщеря.

 

 В отворените книги навява,

 не сняг, не спомен от разбити

 сърца, не проклятие на бита -

 а оптимистичен фатализъм.

 

 Обречен принц бил орисан

 конете да го слушат и се учи

 да язди необузданите, улисан

 в надпревара, така се случило,

 че ръката отказвала да служи,

 сърцето давало по-силни крила

 на кланящите се на Мелпомена,

 тъй огънчето им се запалило

 да виждат Пегас как се явил.

 

 Събрал би глупава красавица

 с умник тъй грозен и свенлив,

 но дарбата не всекиму отлива

 паметник: открита воденица.

 

И от вечните срещи с поезията

 още неродени поети да отпият.

 

Мария Чулова

Пловдив

2019 г.