Съкровище

Детайли
Категория: Поезия
Публикувана на Понеделник, 31 Декември 2018 11:51
Написана от treasure
Посещения: 1159

Без лъжи

Обичам те, съкровище си ти!

И в живота как да се избавя

от тези пухкави лъжи,

които още се задават?

Когато лъжат, слънцето

поднася ми тревоги.

През зимата го имаше едва

и не сгряваше коравата земя.

През пролетта не идва то само,

а го водят дъжд и ветрове.

Слънцето се носи по вълни.

През лятото е топло от зори.

Прегаря след обяд и си далеч.

Лъжите носи пухкав облак вече

в конвой от други като тебе.

Така доволна идва есента,

понесла мисли с паднали листа.

Надежда за писателите дава,

учителите търсят си държава,

а слънцето щади те от лъжи,

но ги поднася вечер на поднос,

дори да гледаш новини.

Не ти задавам никакви въпроси.

Влизам все в самотни часове.

Не си приятел, лъгал си ме ти.

Любим сезон е този без лъжи.

Съкровища ми носи честността.

3 май 2015 г.,

Мария Чулова,

гр. Пловдив