Elena Komatova

Детайли
Категория: Поезия
Публикувана на Вторник, 16 Октомври 2018 10:39
Написана от privet
Посещения: 1258

На поета Добромир Тонев

... Аз никоя съм –

Кой си ти?...

Емили Дикенсън

От вечерня идех.

От Света Неделя.

Бе небето черно,

синьо-свечерено.

И дъждът разтвори

тъжното ветрило

пред листа и порти

и камбанария.

Накъде да ида?

Кой ли път да хвана?

Где са мойте близки?

Върла е измама...

Но дочух аз мигом

отдалеч, че иде...

Конят му ли цвили

и с копито рие?

От полето тътен:

над реки и хълми

кон фучи с юнака

между бели мълнии!

Близо пламва вече –

съглеждам лика му:

гасне в миг – облече

мрак ясно светило!

И не го узнавах...

Блесна в миг юздата

под наметка синя...

Вече бе отминал.

Бърже и потайно

звездна пяна плаче

капи и омайва

росните клепачи.

Пада и се слива

с коньовата грива.

Пей ми ти, Поете:

-         „От как се е мила моя, майно льо

Зора зазорила!”

                     Елена Коматова