Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 65  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
602592
   

Омир

Детайли

Сравнителна характеристика между Ахил и Хектор

/по поемата на Омир – „Илиада”/

                Омировата поема „Илиада” е богата на множество герои, което е присъщо на епическия стил. Всеки от тях има изграден характер. Приличат си и същевременно се различават. Такива са Ахил и Хектор от „Илиада”.

                Както всички образи на герои в творбата са идеализирани, така и тези главни герои и участници в Троянската война са представени красиви, снажни, в светли доспехи на богоподобни фигури. И двамата имат благороден произход и принадлежат към робовладелческата класа. Ахил е наследник на царя на плодородната Фтия Пелей и богинята на морските дълбини Тетида.  Роден със славно потекло и мъжествен дух, Ахил е достоен за уважението на ахейци и дарданци. Доброто му име е на челно място по храброст сред видните гръцки пълководци. Постоянният епитет, с който Омир го окачествява, е „богоравен”. Ахил е закрилян от най-почитаните гръцки богове Зевс, Хера, Атина, също от Хефест и други безсмъртни, като богинята на морските дълбини непрестанно мисли за него.

                Подобно на Ахил, Хектор е тачен вожд, но противоположния лагер – той е големият син на Приам и е защитник на Троя. Чрез образа му е представено обществено-нравственото чувство на един горещ патриот, готов да се жертва за родината си Троя. Хектор е царски син и майка му е Хекуба. Негови покровители са бог Арес, Аполон, Артемида и Афродита – също едни от най-почитаните гръцки богове. Хектор и Ахил се подчиняват на Олимпийските безсмъртни. Те са дълбоко вярващи и повечето от действията им са направлявани от божествата. Характерите им се разкриват в зависимост от събитията, които са вследствие решенията на боговете. Оформят се образите в развитие на действието. Въпреки това Ахил и Хектор имат своя индивидуалност. Всеки от тях е носител на общочовешки чувства и слабости. Те отговарят на представата на Омир за идеал на човек и воин.

                Наред с огромната си смелост и храброст в битката притежават и други по-обикновени качества на човешки същества.  Чрез битовите взаимоотношения също са охарактеризирани героите. В шеста песен – срещата на Хектор със съпругата му Андромаха и с невръстното пеленаче Астианакс /или Скамандър/ е показана любовта в семейството. В този момент, когато му предстои решителната схватка с божествения Ахил, за да защити честа на Троя, Хектор е обхванат от нуждата да е със скъпите си близки. Сърцето му подсказва, че може да е за последен път с тях. Неговото честолюбие и достойнство не му позволяват да се скрие в  крепостта и да изостави съотечествениците си, които веднага ще бъдат нападнати от ахейците. Хектор знае, че троянците са в беда и се уповават на него той да победи Ахил и да промени хода на войната, защото гърците вярват на Ахил повече от царете им. Рискува, стига това да помогне за оцеляването на родината, на рожбата и жена му, вярвайки, че Астианакс ще надмине баща си по геройство.

                За разлика от Хектор, Ахил няма съпруга и деца, но той е определен за жерва на славата на Елада. Любовта към Бризеида, която е награда за победата му в зле защитения храм на Аполон и става наложница на Ахил, който защитава правото си пред царя Агамемнон, е само мимолетна привързаност, защото героят знае, че за него е отредена вечността и само отвъд в смъртта може да изпита истинската любов към Бризеида. Още в първа песен синът на Пелея е гневен на високомерието и алчността на върховния цар на Елада и на всички ахейци Агамемнон. Нежната любов към пленницата е защитена от Ахил чрез дръзкото му поведение и слово пред властелина. Принуден да върне наградата си Хризеида на жреца Хриз, нейния баща, вече ненаситният Агамемнон желае да ползва правото си на главнокомандващ да получи присъдената за войнски подвиг на Ахил Бризеида.  Тогава Ахил открито и смело изрича истината и така изразява протеста си за несправедливостта. Заслужено обижда Агамемнон за с думите „Цар тунеядец, страхливец”, „користолюбецо алчен”. Заради засегнатото користолюбие на Ахил той става говорител на мнозина от храбрите воини, които постигат победата. Царят му отговаря, че всички помнят царете и славят тяхното име.

                Храбрият син на Тетида успява да запази Бризеида от ръцете на Агамемнон. Неговата социална привързаност и предана родова любов е изразена чрез дружбата му с младия му братовчед Патрокъл. В дните на затишие и отказ на Ахиловите войници да се сражават за интересите на ахейците, тъй като мирмидонците са наемници на Агамемнон, но договорът между тях и гърците зависи от върховната воля на Ахил, тогава Патрокъл желае да замени предводителя на мирмидонците и тайно облича неговите доспехи. Така се стига до гибелта на младежа, което е най-трагичният момент за Ахил и той е мотивиран да победи Троя за отмъщение. Двамата Атриди се сражават срещу Троя също за отмъщение заради любовта между Парис и хубавата Елена, която е била жена на Минелай. Отмъщението е сигурен катализатор на войнското его.

                Сравнителната характеристика на двамата герои Ахил и Хектор е най-ярка в сцената на сражението до смърт между тях пред стените на Троя. И двамата са храбри и вещи във военното дело, в цялото си заслепително снаражение за античността – меч, шлем, доспехи. Победата е на страната на Ахил, но той по варварски начин влачи зад колесницата трупа на Хектор. Това е обичайно действие при такива двубои. Индивидуализацията на образите е в диалога между Приам и Ахил, когато царят на Троя моли за тялото на големия си син Хектор, за да го погребе с чест. Тогава Ахил му дава тялото на Хектор и обявява дванадесет дни без битки.

Симпатиите са на страната на Хектор, защото той защитава родината си. Родовата вина на Приамовия род, че Парис е отвел на кораба си Елена, се изкупва от целия народ, когато жреците на Приам са подведени от лъжливия дар на олтара на Аполон, а именно Троянския кон. Хитроумният Одисей е авторът на плана за дървения кон, в който са скрити най-видните гръцки воини. Смъртта на Ахил е в палата на Троя, когато отново за отмъщение за гибелта на брат си Парис прострелва Ахил в петата и това е първата рана, от която започва падението. Ахилесовата пета става метафора за слабостта на човека, дори да е най-силният и снажният всеки има свое слабо място.

Омировият епос е съчетал много митове, но образите на Ахил и Хектор са изградени и с някои реалистични черти. Те слушат боговете, но се ръководят от волята си в определени ситуации.

Мария Чулова