Ivan Sergeevich Turgenev

Детайли
Категория: Литературознание
Публикувана на Събота, 10 Ноември 2018 15:14
Написана от Иван С. Тургенев
Посещения: 1152

Вдъхновението на любовта

По повод 200 години от рождението на великия руски класик – Иван Сергеевич Тургенев

ivan turgenev Портрет на Тургенев

 

На 9 ноември 1818 година се ражда в старинно дворянско семейство писателят, докоснал най-дълбоките струни на човешкото сърце, забележителен мислител, обърнал взор към най-значимите въпроси на съвремието, на хода на човечеството и на вечните човешки проблеми. И така повече от 150 години творбите на руския класик Иван Сергеевич Тургенев вълнуват не само славянския свят, но и цялото културно човечество.

У нас, можем да кажем, че творбите му са не само любими, но и особено трогателни понеже писателят е доказал искрената си обич, разбиране и най-тънко проникновение на българския характер, освободителни творби, национална история. „В навечерието” е роман, може би с който започва познанието на най-свидните трепети в руското общество в подготовката на Руско-турската освободителна война.

Иван Сергеевич Тургенев е познат, близък и любим автор, създал неповторимите и пленителни образи на руската девойка и жена – „Тургеневские барышны” отдавна се е превърнало в нарицателно име за всички обаятелни, красиви, с добро сърце, милостиви, милосърдни, умни, необикновени девойки и жени.

Спомням си, че нямаше студентка, журналистка, поетеса, която не мечтаеше и не желаеше тайно в сърцето си да бъде тъй назована ...

Гениалната дарба на Тургенев се проявява още с отпечатването на „Записки на ловеца” в списание „Съвременик”. Отзвукът в руското общество е невероятен. Веднага читателите виждат оригиналната дарба на автора и същевременно виждат в разказите красиво продължение на класическата руска проза – Пушкин, Лермонтов, Гогол. Тук ще привлечем вниманието към прекрасните разкази, като напр. „Пора и Калинич”, „Бежина лъка”, които са ни пленили с най-дълбоко близко, родно чувстване на руската природа и руските хора. Който е прочел разказите не може да забрави нощната паша на конете, пълното сливане на руските вярвания и дълбокия размисъл на твореца върху човека, съдбата, Божията воля и предопределението. Тези разкази са допълнени през 1880 година с два разказа „Живи мощи” и „Краят на Чертоханов”. Последният разказ е покъртителна, великолепна картина с най-необикновена бърза, лаконична композиция и представлява  сам по себе си въплъщение на най-тънко и проникновено познание на хилядолетната руска история и руското хилядолетно дворянство – тук не иде реч за класово, а за кастово въплъщение на най-висши и трагични добродетели, случайности, превратности, чийто край е патетичен апотеоз на християнската чест и свобода...

Словото в творчеството на Иван Сергеевич Тургенев е изключително музикално, едновременно всички сетивни усещания са наектрилизирани драматично и същевременно проникновеният ум на писателя държи дистанцията. Самият писател признава, че се стреми към лаконичната красота на образи и действия без излишен показен психологизъм.

„Над всичко в творчеството ценя свободата” – разкрива Тургенев.

Иван Сергеевич Тургенев обръща внимание върху най-съкровените и страшни изпитания пред семейството, пред любовта в съвременната епоха и по пленителен начин с чувство на младост довежда читателите на най-прогресивните и същевременно християнски ценности. Романи като „Дворянско гнездо”, „Рудин”, „Бащи и деца” са жалони на руската и европейска мисъл и развитие.

Тази година издателство „Колибри” издаде един том с повести на Иван Сергеевич Тургенев – „Първа любов”, „Пролетни води”, „Ася”, „Песен за тържествуващата любов” и „Клара Милич”. Българският читател е благодарен на това издание, с което за пореден път се представят шедьоври в най-прекрасните преводи на Пенка Кънева, Илияна Владова, Мария Хаджиева. Тези творби и днес пленяват със своето най-съвременно звучене и вечни мотиви.

Нека си спомним първия опит на Иван Сергеевич Тургенев, тогава студент в трети курс във филологическия факултет, който занася на своя професор „Плода на своята муза”,  фантастичната поема „Стенно” в петостъпен ямб и две стихотворения. Плетньов избира и публикува „Старый дуб” в „Съвременник”. Ето началото:

„Маститый царь лесов, кудрявой головою

склонялся старый дуб над сонной гладью вод”.

Тук, може би това е самият Иван Сергеевич Тургенев?

                                                   Елена Коматова