Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 142  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
602779
   

Йордан Костурков за Мария Чулова

Детайли

Рецензия

 

За превода на „Събрани стихотворения“ на Франсис Скот Фицджералд

 

            След 1966 година, когато на български език се преведе „Великият Гетсби“, а година по-късно и „Нежна е нощта“, творчеството на Франсис Скот Фицджералд се радва на траен успех и в известен смисъл той е един от немногото американски автори, при които рецепцията не е проблем, защото получи – от читателите си, много специален статут на аристократичен бохем, какъвто има, примерно, Оскар Уайлд, а митът приживе на автора се пренесе по удивително естествен начин в българската културна обстановка четвърт век след смъртта му. Затова допринесоха всички негови преводи, в многобройни издания – на романите („Великият Гетсби“ – на съпругата на Димитър Димов, Нели Доспевска, на „Нежна е нощта“ – Димитри Иванов, на „Последният магнат“ – Мариана Неделчева, на „Красиви и прокълнати“, „Отсам рая“, на разказите – особено преводите на Николай Попов), филмите по „Великия Гетсби“ (Робърт Редфорд и Миа Фароу, Леонардо Ди Каприо), романът на Зелда „Запази ми този валс“, биографичните филми за автора и съпругата му (с Грегъри Пек и Дебора Кар в „Любим друговерец“, с Джеръми Айрънс, Нев Кампбъл и Сиси Спейсък в „Последен шанс“, с Наташа Ричардсън – „Зелда“, с Ричард Чембърлейн, дълго отлагания „Красивите и прокълнатите“ с Кийра Найтли), романизираните биографии на Зелда и Франсис. Предстои в България да се публикува една първа успешна дисертация за творчеството му.

            Така издаването на „Събрани стихотворения“ на Франсис Скот Фицджералд е гарантирано, че ще се превърне в разкошно допълнение към тази културна панорама и ще се радва на голям и искрен читателски интерес.

            Поезията на Фицджералд и неговите пиеси са сравнително слабо познати, но както в случая с Джон Ъпдайк, причината е, че стихотворенията на двамата се налага да се състезават с популярността на късите им разкази и особено романите, но и в двата случая тъкмо лириката им проектира скриваната емоционалност на творците. Днес Фицджералд има различни читатели. След „краткия си щастлив (или нещастен) живот“, както се опитваше да го иронизира Хемингуей и бляскавия му творчески триумф последва почти забравата на следвоенните години, съпоставима пак с драмата на Оскар Уайлд – и преоткриването му, продължило до днес.

            Част от това преоткриване е свързано и с поезията му и тя удивително съвпада – за изкушения читател, какъвто вече има в България, но дори и за „случайния“ читател, с откриването на Фицджералд като поет в родината му. Защото освен ранните стихове, печатани през годините, когато учи в католическо училище и в университета „Принстън“, това творчество включва зряла лирика, публикувана през периода 1919-1937 година, както и непубликувани творби в бележниците и архива му.

            В предговор към най-пълното издание  от 1981 година („Стихотворения 1911-1940“) големият американски поет модернист Джеймс Дики коментира загадката на тази поезия, както и влиянието на Уайлд, на Алджърнън Суинбърн и особено на Джон Пийл Бишъп, но така също и на Верлен, Елиът, Рембо. Дики специално отбелязва паралелите между поетичната образност на Фицджералд и романовата техника на прозата му: лирическата му дарба и интуиция и умението за работа със словото, характерната му идиоматика, каквато намираме у родените поети.

            Преводът на поезията на Скот Фицджералд е един културен празник, още повече че авторът е намерил свой адекватен интерпретатор. Мария Чулова е не само поетеса със свой глас, с няколко стихосбирки, със свои постижения, но и прекрасен специалист, с богата академична подготовка – завършила е българска филология, има магистратури по английска филология и международни икономически отношения.: така на първо място изборът и решението за превод на стиховете на Фицджералд са дълбоко осъзнати в цялата си комплексност от нея, но Чулова и изключително умело успява да се превъплъти в поетическата идиоматика на автора, за което й помага както нейният талант, така и гъвкавостта да се адаптира към една друга поетика. Така в превода и изданието се съчетават академизмът с естествената лирическа стихия и откривателството с верността към мита на твореца. Нещо повече, Чулова вече успешно е представила кратки публикации на своя впечатляващ труд в авторитетни периодични издания в подготовка на представянето на сборника.

            Сборникът е изключително завършен, прецизиран, съобразен с най-актуалното в изследванията върху автора, а същевременно подготвя нов празник на ценителите на творчеството на Фицджералд. Несъмнено тази книга ще е едно от събитията на 2015 година – 75 години след трагичната смърт на автора.

 

 

Доцент д-р Йордан Костурков

5 май 2015 година