Йордан Костурков за Мария Чулова
- Детайли
- Категория: Литературознание
- Публикувана на Четвъртък, 02 Юли 2015 09:42
- Написана от Костурков
- Посещения: 2128
Рецензия
За превода на „Събрани стихотворения“ на Франсис Скот Фицджералд
След 1966 година, когато на български език се преведе „Великият Гетсби“, а година по-късно и „Нежна е нощта“, творчеството на Франсис Скот Фицджералд се радва на траен успех и в известен смисъл той е един от немногото американски автори, при които рецепцията не е проблем, защото получи – от читателите си, много специален статут на аристократичен бохем, какъвто има, примерно, Оскар Уайлд, а митът приживе на автора се пренесе по удивително естествен начин в българската културна обстановка четвърт век след смъртта му. Затова допринесоха всички негови преводи, в многобройни издания – на романите („Великият Гетсби“ – на съпругата на Димитър Димов, Нели Доспевска, на „Нежна е нощта“ – Димитри Иванов, на „Последният магнат“ – Мариана Неделчева, на „Красиви и прокълнати“, „Отсам рая“, на разказите – особено преводите на Николай Попов), филмите по „Великия Гетсби“ (Робърт Редфорд и Миа Фароу, Леонардо Ди Каприо), романът на Зелда „Запази ми този валс“, биографичните филми за автора и съпругата му (с Грегъри Пек и Дебора Кар в „Любим друговерец“, с Джеръми Айрънс, Нев Кампбъл и Сиси Спейсък в „Последен шанс“, с Наташа Ричардсън – „Зелда“, с Ричард Чембърлейн, дълго отлагания „Красивите и прокълнатите“ с Кийра Найтли), романизираните биографии на Зелда и Франсис. Предстои в България да се публикува една първа успешна дисертация за творчеството му.
Така издаването на „Събрани стихотворения“ на Франсис Скот Фицджералд е гарантирано, че ще се превърне в разкошно допълнение към тази културна панорама и ще се радва на голям и искрен читателски интерес.
Поезията на Фицджералд и неговите пиеси са сравнително слабо познати, но както в случая с Джон Ъпдайк, причината е, че стихотворенията на двамата се налага да се състезават с популярността на късите им разкази и особено романите, но и в двата случая тъкмо лириката им проектира скриваната емоционалност на творците. Днес Фицджералд има различни читатели. След „краткия си щастлив (или нещастен) живот“, както се опитваше да го иронизира Хемингуей и бляскавия му творчески триумф последва почти забравата на следвоенните години, съпоставима пак с драмата на Оскар Уайлд – и преоткриването му, продължило до днес.
Част от това преоткриване е свързано и с поезията му и тя удивително съвпада – за изкушения читател, какъвто вече има в България, но дори и за „случайния“ читател, с откриването на Фицджералд като поет в родината му. Защото освен ранните стихове, печатани през годините, когато учи в католическо училище и в университета „Принстън“, това творчество включва зряла лирика, публикувана през периода 1919-1937 година, както и непубликувани творби в бележниците и архива му.
В предговор към най-пълното издание от 1981 година („Стихотворения 1911-1940“) големият американски поет модернист Джеймс Дики коментира загадката на тази поезия, както и влиянието на Уайлд, на Алджърнън Суинбърн и особено на Джон Пийл Бишъп, но така също и на Верлен, Елиът, Рембо. Дики специално отбелязва паралелите между поетичната образност на Фицджералд и романовата техника на прозата му: лирическата му дарба и интуиция и умението за работа със словото, характерната му идиоматика, каквато намираме у родените поети.
Преводът на поезията на Скот Фицджералд е един културен празник, още повече че авторът е намерил свой адекватен интерпретатор. Мария Чулова е не само поетеса със свой глас, с няколко стихосбирки, със свои постижения, но и прекрасен специалист, с богата академична подготовка – завършила е българска филология, има магистратури по английска филология и международни икономически отношения.: така на първо място изборът и решението за превод на стиховете на Фицджералд са дълбоко осъзнати в цялата си комплексност от нея, но Чулова и изключително умело успява да се превъплъти в поетическата идиоматика на автора, за което й помага както нейният талант, така и гъвкавостта да се адаптира към една друга поетика. Така в превода и изданието се съчетават академизмът с естествената лирическа стихия и откривателството с верността към мита на твореца. Нещо повече, Чулова вече успешно е представила кратки публикации на своя впечатляващ труд в авторитетни периодични издания в подготовка на представянето на сборника.
Сборникът е изключително завършен, прецизиран, съобразен с най-актуалното в изследванията върху автора, а същевременно подготвя нов празник на ценителите на творчеството на Фицджералд. Несъмнено тази книга ще е едно от събитията на 2015 година – 75 години след трагичната смърт на автора.
Доцент д-р Йордан Костурков
5 май 2015 година