TOPIC: Здравето и болести

Signs and symptoms


Location of the appendix in the digestive system
These include localized findings in the right iliac fossa. The abdominal wall becomes very sensitive to gentle pressure (palpation). Also, there is rebound tenderness. In case of a retrocecal appendix, however, even deep pressure in the right lower quadrant may fail to elicit tenderness (silent appendix), the reason being that the cecum, distended with gas, prevents the pressure exerted by the palpating hand from reaching the inflamed appendix. Similarly, if the appendix lies entirely within the pelvis, there is usually complete absence of the abdominal rigidity. In such cases, a digital rectal examination elicits tenderness in the rectovesical pouch. Coughing causes point tenderness in this area (McBurney's point) and this is the least painful way to localize the inflamed appendix. If the abdomen on palpation is also involuntarily guarded (rigid), there should be a strong suspicion of peritonitis requiring urgent surgical intervention.
Φλεγμονή
Από τη Βικιπαίδεια, την ελεύθερη εγκυκλοπαίδεια
Μετάβαση σε: πλοήγηση, αναζήτηση
Η φλεγμονή είναι η απάντηση των ιστών του σώματος σε μόλυνση από μικροοργανισμούς, τοξίνες ή χημικές ουσίες. Τα συμπτώματά της φλεγμονής έχουν καταγραφεί από τον Κέλσο τον 1ο αιώνα μ.Χ.. Αυτά είναι: πόνος, ερυθρότητα, πυρετός, οίδημα. Η απάντηση του οργανισμού στην φλεγμονή χωρίζεται στα εξής στάδια:
1. Τα τριχοειδή αγγεία διευρύνονται ώστε να αυξηθεί η αιμάτωση στο σημείο.
2. Από τα τριχοειδή αγγεία βγαίνει υγρό που προκαλεί οίδημα.
3. Το υγρό γίνεται πηχτό, γιατί περιέχει πολλές πρωτεΐνες.
4. Στην θέση της φλεγμονής μαζεύονται πολλά λευκά αιμοσφαίρια (πολυμορφοπύρηνα, ουδετερόφιλα και μακροφάγα) του αίματος.
5. Τα κύτταρα των ιστών διογκώνονται.
Ο οργανισμός, με την διεργασία της φλεγμονής επιτυγχάνει κάτι σημαντικό, την "περιχαράκωση" της βλάβης, ώστε να μην επεκταθεί στους γειτονικούς ιστούς.

Αυτό το ιατρικό άρθρο χρειάζεται επέκταση. Βοηθήστε τη Βικιπαίδεια επεκτείνοντάς το!


Апендицит или апендисит, понякога неправилно наричан апандисит, е възпаление на придатъка на сляпото черво — апендикса (от лат Appendix caeci).
Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на болестта апендицит прави професорът по патоанатомия в Харвард, Реджиналд Хебер Фитц (Reginald Heber Fitz) през 1886 г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването на сляпото черво (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън (Thomas Morton), Чарлз Макбърни (Charles McBurney).[1][2]
Apandisit, körbağırsak üzerinde apandisin iltihaplanmasıdır. İltihaplı apandisin kesilip çıkarılmasıyla tedavi edilir. Apandisitin belirtileri, karın ağrısı -kasıklarda ve bacağın vücutla birleştiği noktalarda- ve mide bulantısıdır.
Karnın sağ alt bölümünde apandis (apendiks) denen kalın bağırsağın uzantısı bulunur. Solucan şeklinde ve hareket kabiliyeti olan apandisin içinden herhangi bir besin geçmez. Uzunluğu çocuklarda biraz daha fazladır. Yaklaşık 9-10 cm uzunluğundadır fakat bundan daha az ya da daha fazla olabilir. Yerleştiği yer bazı kişilerde farklılık gösterebilir. Bu durum apandis rahatsızlığı olanlarda tanı koymayı zorlaştırır.
Apendiksin (apandisin) çoğunlukla dışkı veya daha az bir ihtimalle safra taşı, tümör ya da barsak kurudyla tıkanması sonucu iltihaplanmasına apandisit denir. Apandisin vücuttaki fonksiyonu henüz bilinmemektedir. Sadece lenf dokusu bakımdan zengin bir yapıdır. Yine de apandisin iltihaplanması sonucu yırtılıp karın bölgesinde yayılmasıyla, ciddi problemler ortaya çıkar. Tedavi edilmediğinde tehlikeli bir hastalık olan apandisit, karın zarının iltihaplanmasına yol açabilir.
"Körbağırsak" sayfasını değiştirmektesiniz
Vikipedi, özgür ansiklopedi
Git ve: kullan, ara
Vikipedi'de henüz böyle bir madde bulunmamaktadır. Lütfen maddeyi oluşturmadan önce başka bir isimle bulunup bulunmadığını kontrol edin.
• Bu sayfayı yaratmak için aşağıdaki metin kutusunu kullanınız. Bilgi için yardım sayfasına bakınız. Buraya yanlışlıkla geldiyseniz, programınızın Geri tuşuna tıklayınız.
• Deneme yapmak için lütfen deneme tahtasını kullanın.
________________________________________
ÖNEMLİ UYARI!
• Lütfen Vikipedi'ye telif hakkı saklı içerik eklemeyiniz. Eğer başka bir sitede bulunan materyalleri buraya kopyalamak istiyorsanız öncelikle Vikipedi:Telif hakkı ile ilgili SSS sayfasına göz atmanız şiddetle tavsiye edilir. Telif hakkı ihlaline yol açan katkılarınız silinecektir.
• En azından taslak bir ansiklopedi maddesi girmeye çalışın. Ansiklopedik olmayan ya da çok az bilgi taşıyan maddeler silinebilir.
• Vikipedi sayfalarının nasıl yazıldığını öğrenmek için buraya tıklayın.


Medical terms
Етиологията (от гръцки αίτία - причина и λόγος - наука) е медицинска наука, която изучава причините за възникване на болестите
Гнойта (лат. pus) е възпалителен ексудат, образуващ се в организма, поради инфекциозно възпаление с гноеродни бактерии (гнойна инфекция). Гнойта най-често е бледа, жълтеникава течност, но цветът и може да бъде зелен, синьо-зелен, дори червено-кафяв, в зависимост от причинителите. Гнойта е ексудат богат на белтъци, бели кръвни клетки и микроорганизми, предимно мъртви, но също и живи..
Перитонитът (на латински: peritonitis) е тежко възпалително заболяване на коремницата. Той е възпалителен подсиндром на острия хирургичен корем, протича с местни и общи прояви от страна на организма и изисква спешна хирургична намеса. Възпалението на коремницата може да е обусловено от физични, химични или биологични фактори, но независимо от причината винаги завършва като инфекциозно.
Атрофия (грц.) - Намаляване на размерите на органите и тъканите поради недостатъчно хранене , било общо (глад, изтощителни болести), било местно (стесняване на артерии, поражения не нервната система и др). Може да бъде физиологична (Атрофия на тимуса в пубертета, на повечето органи в старческа възраст), от продължително бездействие на мускулите (при гипсирване и др), при заболявания. При атрофията едновременно е налице и намелената дейност на засегнатия от нея орган. Обратно състояние е хипертрофията.
Стомахът (на латински: gaster s. ventriculus) е кух коремен орган, който представлява разширена част на храносмилателната тръба. Разполага се в най-горната част на коремната кухина под левия купол на диафрагмата и има 2 отвора — горен (кардия) към хранопровода и долен (пилор) към дванадесетопръстника.
Стомахът е приплеснат в предно-задна посока, вследствие на което има две стени: предна и задна (на латински: paries anterior et posterior). Двете стени се събират, образувайки два ръба, които се наричат кривини (голяма и малка кривина, на латински: curvatura major et minor). Частта от стомаха, която стои над кардията се нарича дъно (на латински: fundus ventriculi). Под стомашното дъно се намира тялото на стомаха (на латински: corpus ventriculi), което се простира до пилора (на латински: pylorus).


Собствени стомашни жлези в областта на дъното.
Стената на стомаха е изградена от 3 основни слоя: лигавица (на латински: tunica mucosa), мускулатура (на латински: tunica muscularis) и серозна обвивка (на латински: tunica serosa). Лигавицата на стомаха образува множество гънки. По лигавицата има отворчета — устия за стомашните жлези. Жлезите на стомаха отделят стомашнен сок и други активни вещества, и биват 3 вида — собствени, кардиачни и пилорни.
Мускулатурата на стомаха е гладка и се разделя на 3 слоя — външен (надлъжен), среден (кръгов) и вътрешен (кос).
Отвън стомахът е покрит със сероза, която образува двойни серозни листове. Чрез тях стомахът се прикрепва към съседни органи.

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9...Gray1050.pngСтомахът (на латински: gaster s. ventriculus) е кух коремен орган, който представлява разширена част на храносмилателната тръба. Разполага се в най-горната част на коремната кухина под левия купол на диафрагмата и има 2 отвора — горен (кардия) към хранопровода и долен (пилор) към дванадесетопръстника.
Стомахът е приплеснат в предно-задна посока, вследствие на което има две стени: предна и задна (на латински: paries anterior et posterior). Двете стени се събират, образувайки два ръба, които се наричат кривини (голяма и малка кривина, на латински: curvatura major et minor). Частта от стомаха, която стои над кардията се нарича дъно (на латински: fundus ventriculi). Под стомашното дъно се намира тялото на стомаха (на латински: corpus ventriculi), което се простира до пилора (на латински: pylorus).


Собствени стомашни жлези в областта на дъното.
Стената на стомаха е изградена от 3 основни слоя: лигавица (на латински: tunica mucosa), мускулатура (на латински: tunica muscularis) и серозна обвивка (на латински: tunica serosa). Лигавицата на стомаха образува множество гънки. По лигавицата има отворчета — устия за стомашните жлези. Жлезите на стомаха отделят стомашнен сок и други активни вещества, и биват 3 вида — собствени, кардиачни и пилорни.
Мускулатурата на стомаха е гладка и се разделя на 3 слоя — външен (надлъжен), среден (кръгов) и вътрешен (кос).
Отвън стомахът е покрит със сероза, която образува двойни серозни листове. Чрез тях стомахът се прикрепва към съседни органи


Дванадесетопръстникът (на латински: duodenum) е началната част на тънкото черво, което е част от общата храносмилателна тръба.
Дванадесетопръстникът има формата на подкова с отвор, насочен нагоре и наляво, и започва от пилора на стомаха, като общата му дължина е 25-30cm. Той е прикрепен здраво за задната коремна стена. На него се различават последователно четири части: горна, низходяща, напречна и възходяща. Горната част има дължина 5 cm, започва от пилора и се намира надясно от тялото на I поясен прешлен. Разширението в тази част се нарича ампула на дванадесетопръстника. Низходящата част започва с извивка и се разполага надясно от телата на II и III поясен прешлен. Напречната част започва с извивка наляво и прекосява коремната аорта и долната куха вена на нивото на IV поясен прешлен. Възходящата част върви нагоре и наляво, като достига до нивото на II поясен прешлен. В крайната си част образува извивка, от която започва втората част на тънкото черво — празното черво (jejunum). За тази извивка е прикрепена колагенно-мускулна връзка известна като връзка на Трайч, която укрепва прикрепването на дванадесетопръстника към задната коремна стена.
Дванадесетопръстникът е разположен интраперитонеално в горната си част и ретроперитонеално в останалите три части. По горната част отзад се намира малко поле, непокрито от коремница, чрез което дванадесетопръстникът се допира до задстомашната жлеза, портната вена и общата чернодробна артерия. Отпред горната част е в досег с черния дроб и шийката на жлъчния мехур. Низходящата част отпред се допира до черния дроб и жлъчния мехур, а отзад до десния бъбрек, долната куха вена и до десния пикочопро вод.
Категория: Храносмилателна система

Ακτινογραφία
Από τη Βικιπαίδεια, την ελεύθερη εγκυκλοπαίδεια
Μετάβαση σε: πλοήγηση, αναζήτηση
Η ακτινογραφία είναι ακτινολογική μέθοδος εξέτασης. Χρησιμοποιείται βασικά για διαγνωστικούς σκοπούς και μπορεί, θεωρητικά, να απεικονίσει οποιοδήποτε μέρος του σώματος. Είναι ουσιαστικά μια φωτογράφιση μιας περιοχής του ανθρωπίνου σώματος που δίνει ιατρικές πληροφορίες λόγω χρήσης της ακτινοβολίας Χ.
[Επεξεργασία] Ιστορικά στοιχεία
Οι ακτίνες Χ ανακαλύφθηκαν στα τέλη του 19ου αιώνα από τον Γερμανό φυσικό Βίλχελμ Ρέντγκεν. Ο ίδιος πιθανότατα έβγαλε την πρώτη ακτινογραφία της ιστορίας, στις 22 Δεκεμβρίου 1895, όταν "φωτογράφισε" το χέρι της συζύγου του.
[Επεξεργασία] Τεχνική λήψης
Η αρχή της λήψης ακτινογραφιών βασίζεται στο γεγονός ότι οι ακτίνες Χ διαπερνούν σε ποικίλο βαθμό τα μαλακά μόρια του σώματος και τον αέρα, ενώ αντίθετα η πορεία τους διακόπτεται στα συμπαγή μόρια. Το σημείο του σώματος που προορίζεται να αποτυπωθεί στην ακτινογραφία τοποθετείται μπροστά στο ακτινολογικό φιλμ και μια πηγή ακτίνων Χ, αφού επικεντρώσει κατάλληλα, το ακτινοβολεί (σε διαφορετική απόσταση και για διαφορετική χρονική διάρκεια ανάλογα με την εξέταση). Η εικόνα που λαμβάνεται στο φιλμ, εκτυπώνεται και είναι ασπρόμαυρη και διαφανής. Ο αέρας απεικονίζεται μαύρος (αυτό αποκαλείται διαύγαση) και τα συμπαγή μόρια, άσπρα (σκίαση ή πύκνωση).
[Επεξεργασία] Βιβλιογραφία
• Eisenberg Ronald L, "Εγχειρίδιο κλινικής ακτινολογίας", Ιατρικές Εκδόσεις Π.Χ.Πασχαλίδης, 2000,
Ούρο
Από τη Βικιπαίδεια, την ελεύθερη εγκυκλοπαίδεια
Μετάβαση σε: πλοήγηση, αναζήτηση


Δείγμα ούρων.
Ως ούρο ορίζεται το σύνολο των ουσιών που αποβάλλονται από τους νεφρούς κατα την παραγωγή των ούρων και απεκκρίνονται μέσω της ουρήθρας. Κατά τον κυτταρικό μεταβολισμό των ζώων προκύπτουν στην κυκλοφορία του αίματος πλεονάζουσες υδατοδιαλυτές χημικές ουσίες. Πολλές εξ αυτών είναι αζωτούχες, κάποιες μάλιστα τοξικές για τον οργανισμό. Αυτές οι ανεπιθύμητες ουσίες αποβάλλονται στα ούρα μέσω του ουροποιητικού συστήματος.
Πίνακας περιεχομένων
[Απόκρυψη]





Дванадесетопръстник с прилежащата му задстомашна жлеза

Жлъчният мехур (на латински: vesica felea), или жлъчка, е спомагателен орган на храносмилателната система, който има основна функция да съхранява жлъчен сок, спомагащ при храносмилането.
В разговорния език жлъчка се нарича както жлъчният мехур, така и жлъчният сок.
Има крушовидна форма и е разположен под долната предна повърхност на черния дроб вдясно. Дълъг е 7-10 cm и широк до 2,5 cm, има обем от около 45 cm3. Тънката част на мехура се нарича шийка, преминаваща в жлъчния канал, който се слива с чернодоробния канал, в резултат на което се формира общият жлъчен проток.

Жлъчен сок, или жлъчка, е горчива на вкус жълтокафява или зеленикава телесна течност, която се секретира от черния дроб на повечето гръбначни и подпомага процеса на разграждане на мазнините в тънките черва.
В разговорния език жлъчка се нарича както жлъчният сок, така и жлъчният мехур.
При много биологични видове между храненията жлъчният сок се събира в жлъчен мехур и при хранене се отделя в дванадесетопръстника, където участва в емулгирането на мазнините, стимулира перисталтиката и забавя гниенето.
Съдържа вода, аниони на жлъчни киселини, холестерол, биливердин и билирубин, слуз, мазнини, лецитин и други фосфолипиди, бикарбонат и други йони, клетки и клетъчни отломки
Бъбрекът (на латински: ren s. nephros) е анатомичен орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Над бъбрека се намират надбъбречните жлези, които отделят хормони като адреналин и норадреналин. Делът от медицината, изучаващ бъбреците, се нарича нефрология.
Разположение и форма [редактиране]
Бъбрекът е чифтен орган, продълговат, приплеснат в предно-задна посока и дългообразно извит, разположен ретроперитонеално в коремната кухина на човешкото тяло на нивото на XII гръден до II поясен прешлен. Всеки бъбрек има дължина около 12 cm, ширина 6 cm и дебелина 3 cm. Левият бъбрек обикновено е по-дълъг и по-тесен. Теглото на двата бъбрека е около 300 грама. По правило десният бъбрек е разположен няколко сантиметра по надолу от левия поради близостта с черния дроб. Тази разлика е в порядъка на 2 до 3 см, но при различните индивиди може да има съществени разлики.
Бъбрекът има горен и долен край, предна и задна повърхност, медиален и латерален ръб. Към горните краища на всеки бъбрек залягат надбъбречните жлези. По медиалния му ръб, който е вдлъбнат, се разполага хилусът на бъбрека, през който навлизат артерия и нерви, и излизат бъбречното легенче, венозни и лимфни съдове.
Бъбрекът заляга в улея, образуван между m. quadratus lumborum и m. psoas major, по задната коремна стена. Покрит е плътно от тънка, но здрава фиброзна капсула, навън от която се разполага мастната капсула, която пък е обвита от бъбречна фасция. Тази фасция обхваща и двете надбъбречни жлези, затворена е отгоре, а отдолу е свободна, което позволява спадане на бъбреците. Описаните структури се означават като прикрепващ апарат на бъбрецитеKidney
From Wikipedia, the free encyclopedia
Jump to:navigation, search
For other uses, see Kidney (disambiguation).
Latin = ren


Human kidneys viewed from behind with spine removed


Lamb kidneys
Gray's
subject #253 1215

Artery
renal artery

Vein
renal vein

Nerve
renal plexus

MeSH
Kidney

Dorlands/Elsevier
Kidney

The kidneys are paired organs with several functions. They are seen in many types of animals, including vertebrates and some invertebrates. They are an essential part of the urinary system and also serve homeostatic functions such as the regulation of electrolytes, maintenance of acid-base balance, and regulation of blood pressure. They serve the body as a natural filter of the blood, and remove wastes which are diverted to the urinary bladder. In producing urine, the kidneys excrete wastes such as urea and ammonium; the kidneys also are responsible for the reabsorption of water, glucose, and amino acids. The kidneys also produce hormones including calcitriol, renin, and erythropoietin.
Located behind the abdominal cavity in the retroperitoneum, the kidneys receive blood from the paired renal arteries, and drain into the paired renal veins. Each kidney excretes urine into a ureter, itself a paired structure that empties into the urinary bladder.
Renal physiology is the study of kidney function, while nephrology is the medical specialty concerned with kidney diseases. Diseases of the kidney are diverse, but individuals with kidney disease frequently display characteristic clinical features. Common clinical conditions involving the kidney include the nephritic and nephrotic syndromes, renal cysts, acute kidney injury, chronic kidney disease, urinary tract infection, nephrolithiasis, and urinary tract obstruction.[1] Various cancers of the kidney exist; the most common adult renal cancer is renal cell carcinoma. Cancers, cysts, and some other renal conditions can be managed with removal of the kidney, or nephrectomy. When renal function, measured by glomerular filtration rate, is persistently poor, dialysis and kidney transplantation may be treatment options. Although they are not severely harmful, kidney stones can be a pain and a nuisance. The removal of kidney stones includes sound wave treatment, which breaks up the stones into smaller pieces which are then passed through the urinary tract. Common symptoms of kidney stones includes a common feeling of a knife of fire being stabbed into the lower back.
.

Böbrek
Vikipedi, özgür ansiklopedi
Git ve: kullan, ara


Aort damarı ve böbrekler
Böbrekler, omurgalılarda bulunan fasulye biçiminde boşaltım organlarıdır. 10 cm boyuna kadar olabilen böbrekler, boşaltım sisteminin bir bölümünü oluştururlar. Bu organlar, başta üre olmak üzere atıkları kandan süzer ve onları su ile birlikte idrar olarak boşaltırlar. Böbrekleri ve böbreklere etki eden hastalıkları inceleyen tıbbi dal nefrolojidir.[1] Nefroloji, adını Yunanca "böbrek" anlamına gelen nephros sözcüğünden alır. Böbrek(ler) ile ilgili anlamında kullanılan renal sözcüğü ise Latince renalis sözcüğünden gelir.[2] Böbreklerin içindeki süzme birimlerine nefron denir. Her böbrekte yaklaşık 1 milyon nefron bulunur.[3]