Това поетично посвещение Шели съчинил за своята първа възлюбена, която впоследствие станала негова жена. С това кратко стихотворение започна първата му голяма поема „Кралица Маб” (1913 г.). През 1816 г. излиза съкратеният вариант на поемата под заглавието „Демонът на света” (The Daemon of the World). По това време Хариет вече е приключила живота си със самоубийство. Тяхната романтична противозаконна сватба между него, младия свободомислещ поет и нея, шестнадесетгодишна благовъзпитана девойка, е била значим повод за сплетни около честното им име. Във времето, когато тя, останала в очакване на принудително пътешестващия Шели, Хариет вече не можела да се справя с натиска, на който я подлагали злите езици: тя сложила край на живота си, обесвайки се на едно от големите дървета в Хайд Парк. Това било първото женско самоубийство, свързано с името на поета Шели, всички жени на когото също се самоубивали. За всеки, запознат с поезията на Шели, не е трудно да установи, какво значително място заема образът на Смъртта в следващите му произведения. При това, разбира се, духът на самоубийствената и жертвената Любов до край му е служил искрено и вярно, оставайки таен свидетел на съкровените му чувства, на духовните му битки, победи и страдания. В тайнството на Калипсо (нимфата-самоубийца, чийто дух води всички истински влюбени) завинаги остава свещеното искрено чувство на Шели към вярната му Хариет, отразено в тези прочувствени стихове.
Следват руски преводи на стихотворението, открити в Мрежата:
*
ПОСВЯЩЕНИЕ
Чья нежная любовь, струя небесный свет,
Хранит от стрел вражды и ненависти яда?
Чей кроткий дружеский привет
За подвиг высшая награда?
Под чьими взорами мой к правде дух созрел
И путь добра избрал, препятствий не пугаясь?
В чьи очи я, любя, глядел,
Любовью к людям зажигаясь?
В твои, о Гарриэт! — Все чистые мечты,
Все песни лучшие вдохновлены тобою.
Твои — все ранние цветы,
Моей сплетенные рукою.
Прижми же ты к груди любви моей залог
И знай: пройдут года, но всякий, что родится
На дне души моей цветок,
Твоей душе лишь посвятится.
перевод: Николай Минский (1855-1937)
К ХАРРИЕТ
О, чья любовь есть та, что красит мир,
Презренья ядную стрелу уводит?
В ком та пристрастная хвала,
Добро что воспоёт?
Под взглядом чьим в разбуженной душе
Моей взросла отвага в истой правде?
Глазам чьим было все-внимать мне,
И мужеству в них, равне?
Харриетт, твоим! - Была ты мысли чистотой,
Была сей песни страстным вдохновеньем;
Тебе - цветы, трепещущи весной,
Возрощенные мною.
К своей груди прижми залог любви,
Знай, чрез измененья, долги годы,
Всяк сей - жив в сердце у меня
И посвящён тебе лишь.
перевод: М. Гюбрис, 2006
К ГЭРРИЕТ
Мерцает всюду на земле любовь минуя стрелы
напитанные ядом мира чья?
Чья теплота и похвала за дело
из добродетелей сладчайшая печать?
Под взором чьим душа моя воскресла,
чтоб в истине, высоких дерзновеньях зреть?
Во чьи глаза я засмотрелся смело--
и мiра стала мягче твердь?
В твои, о Гэрриэт: ты радуга мне в думах;
ты вдохновение моих напевов;
твои подснежники собрал я, буду
венок плести, тебе весенний, первый.
Храни в душе залог моей любви и ведай,
пусть времена меняются и годы чередой:
цветник, что на` сердце моём небедном
свят лишь тобой.
перевод: Терджиман Кырымлы, 09.07.2010