TOPIC: След Арго - Мария Чулова

СЛЕД АРГО
Не спряха смъртта, а живота, и
стремежите поставиха на пауза,
„Не умирай днес“ е филмът,
„Стойте у дома“ се чу с аплаузи,
с вирус или не – карантина,
хикс-лъчи и лечебен глад,
ето че годината измина
в изолатора на своя град.
Създадоха последни мохикани,
поданици на глобалното село
мълчащи, неиграещи, невесели.
Излизат избраници с покани.
Нов ред на любовта ли пречи?
В суматохата си все я търся, щом
се крие всеки в крепост или дом,
човек е остров някъде далече.
Възпитани от благородни деди,
прескачаме ли плета за черешки?
Блокирани, живота не градим,
но копнеем срещата с човека.
36
Стаен копнеж – безидеен развой,
надпревара в суматоха за любов,
и непотърсена любов – застой
с виновното „Зает съм и не мога“.
Сам заекът не скача в ловна мрежа,
гледаш ме, забравил ежедневие,
да съберем самотата е неизбежно,
пътища объркано преплетени.
На острова си сме последни
сред преброените милиарди,
подредени, бляскави, сглобени,
ще се усмихнем класически.
В Грузия е златната Колхида,
нямаме си каталожни номера,
даже да съм лодка без платна,
към кораба ти се нося и ида.
Мария Чулова