КОЛЕДА В БАЛКАНА
Валеше сняг и беше мрачно.
Зад хълма вятърът завие
и млъкне, а в душата страшно,
като че вълк вие унило.
Нямаше път. Отдавна нощем
не пеят нийде коледари.
За пет села една е пощата.
Балкана спи под сняг забравен.
Но зад стъклата в лед забулени
гореше огън и трептеше...
там чакаха Божие чудо
и Божий син да се родеше.
Кой? Майките с една свещица
мълвят молитвата заветна.
И тям Небесната Царица
дари Младенец – да ни свети!
И ето - совна се Звездата,
изгря в небето чудотворна...
И ангелите пак запяха
напеви стародавно – родни.
Елена Коматова
