Капитан Александър Бураго освобождава Пловдив
на 3 – 4 /14-15/ януари 1978 година
Водите течат ледни – спи реката,
с молитва среща руските войски,
но рев топовен еква край върбите,
земята трепва в рев и в бой кипи.
Те първите са жертви, Боже, в Пловдив,
от север са дошли на смъртна рат,
да гонят турци, с фини в боен подвиг,
на българи свобòда да дарят.
И казва генерал на кон пред строя:
“Със ескадрон в разездка тръгваш ти!”
и капитанът тръгва – той герой е,
пред бой и враг сърце му не трепти.
Прецапват през реката в ред солдати,
живот и смърт по равно те делят,
таз зимна утрин ще е благодатна,
драгунски строй препуска в боен път.
И влизат в Пловдив, град под шест тепета,
там християни са в смъртен страх,
“Ще изгорим града с все миллета!”,
– така е казал турски падишах.
Събрал е опълченци от народа,
Бураго стяга ги и хайде в бой,
със ескадрона разпилява ордата,
при гарата с турския конвой.
И хукват чалмалии в безпорядък,
аскер, черкези и башибозук,
захвърлят пушки, раници нататък,
– Вай, вай! Аллах! – търчат един през друг.
И Пловдив е свободен! Хайде братя,
излезте и сторете им поклон!
Драгуните отлитат като вятър,
и се завръщат в руски гарнизон.
И как да не се радваш на Бураго,
докладва бодро: – “Пловдив е превзет!”
– на генерала става така драго,
с героя капитан на кон напет.
Пред нас изправен в камък е драгунът,
и пази Пловдив горди монумент,
стоим пред него с благодарни думи,
в този януарски светъл ден.
7.I.2014 Людмил Попов
