Тя отново за живот ще се пробуди,
нищо, че са крайниците вкочанени,
а на вид смълчаните й нежни устни
все ще заговорят сладкодумно пак -
способни тигров рев да усмиряват
или завоевателно сърце да стоплят.
Нейните божествени очи - склопени,
а клепките - подобно фино кадифе,
почти закрили тъмносините зеници,
възглавка дали са на младенеца Сън;
Разпрострени, златокосите къдрици,
легнали на горда и неопетнена гръд,
вият се подобно стебълца бръшлян,
обгърнал бледна мраморна колона.
Но чуй! Отде е този неочакван звук?
Долита дивно хубав и слуха ми гали,
витае в здрача над забравени руини
и скитащото ехо от отсрещен склон
само бдящият дочува в час вечерен;
по-фин е от дъха на западния вятър,
и по-объркващ от разстроената лира,
в чиито струни нотите прозвънкват
изпод пръстите на гения на бриза;
Светлеят стихове, родени от дъгата,
пречупват се подобно лунните лъчи
в стъклопис на катедрала, но с нищо
несравними са истинските цветове,
никъде подобие те нямат на земята.
Долита с колесница Феята Кралица!