TOPIC: Хумор

Народ ли сме?
Порасли да дъвчем трудодни в поезия.
Уви, с овцете сме опасли покрайнините на търпението.
Оттук до Крепостта сред репеи и трески обрасли.
Комай на масата с добитък смишляваме копнежно да добием:
Защо пък не – шише ракия? Избелява то у нази време
кога се бихме с орисия да се решим поне да спреме.
Не сме поети – да признаем.

Декември, 1999г., Хисаря