Епитафия
Елевтеров е там, аз съм вън.
Елевтеров е тук, аз съм сън.
Неговата памет свята
Пази стаята – аз клета.
Молитва отправям
Спомен не остава в главата,
Щом за друг скърби душата.
Той не ми е и познат.
Влязох ли и седнах там,
Загубих памет, че дойдох
Нали изпита да взема,
А не живота си да дам.
Задушен е моят взор.
Прикована мисълта.
Оттеква и превива
Всяка воля за успех.
Нека истината жива
Да разкрие картите
И да решим аз ли крива
Или друг е, че кори ме,
Че не тача името му.
Елевтеровата памет
Е в Скръбна вест.
Има край моята повест
, ангеле,моят ден
не започна несмутен.
Белегът на този мъртъв гост
Ни подканва не за тост,
А за последна комка.
Задушница, 14 юни, 1997г.
М. Ч.
