Ботев
На Вола преброяваха душите ни,
там всяка дума беше изстрел в тъмното,
забравихме отечеството в римите
и стиховете ни раняваха по съмнало.
За Ботев думите не стигат-малко са,
не можеш да си светъл, ако не гориш,
едно човечество не ни прощаваше.
И само думи съмнали без чувство.
Ако не вярваш в Ботев-кой си?
Ако не живееш на ръба на слънцето и вятъра.
Една съдба народа ни избра,
но трябваше да му се пази името.
За свободата трябва кръв да се даде,
да се изстрада, в кръчмата да се полее,
но чашите със вино преляха от кръвта
една съдба народа ни лелее.
Да страдаш за България,
да стенеш под тежките окови на съдбата,
борбата е неистово жестока-
за Ботев- давам си душата и живота.
автор: Евелина Кованджийска
