Дъжд преди зазоряване
Тъпото, слабо трополене в часовете на унилостта
ме понася в потока на съня и плъзва мокрота
в косата ми на струйки; товарът ме връхлита,
натежава ми въздухът довян, там се таи свита
морната душа – царица е сама в безлюдни кули,
умирайки заключена. Осъзнавам сляп в безпокоя:
ширококрила птица надолу по стълбите се сгромоли
и ме замайва като упоен задух от цветя.
На сърцето лежа. Като ръце моите очи
улавят мократа възглавница. Сега зората сълзи
отронва от влажната си гръд, от оплискана
нощна риза. С влажни очи-мъниста броди ливадата,
между подтискащи завеси седи вторачена
подобно на подгизнал плувец – В къщата е смъртта!
Превод Мария Чулова, април 2012 г.
