Toma Troev
В мелницата
Ще отида при старата вятърна мелница,
ще похлопам, ще скръцне вратата - ще вляза,
вън ще вие безкрайната снежна виелица
и бясно ще блъска на двора желязо.
- Чуй - ще кажа - оня звън като в гробища,
вият псета и край пътя висеше обесен...
- Не - ще каже - вече мина се лошото
и другарят ми всяка сутрин ме събужда със песен!
- Аз видях - ще му кажа - как търкулна се слънцето,
чу се изстрел и там, на Балкана...
- Не - ще каже - погледни, вече съмва се
и другарят ми пак ще ме буди да стана!
- Виж - ще кажа - вече всичко се свърши,
нито хляб, ни дърва, ето, огънят тлее...
- Не - ще каже - ето, той се завръща,
студ - и камък се пука, а той пее ли, пее!
