"Ревизор" от Н. В. Гогол
Измамничеството в комедията „Ревизор“ от Гогол
В юношеските си мечти Гогол рисува Петербург като град „средоточие на ума и вкуса“, но, когато през 1828г. пристигнал за първи път, го поразил с посредствения и прозаичен начин на живеене. Избягал от провинцията от „съществуватели“, за да се срещне с техни подобия в столицата. Освен сборниците „Арабески“ и „Миргород”, продължава да открива пошлостта в живота и в комедията „Ревизор“, която упражнила влияние върху руската драматична литература. Безспорно най-великото откритие на талантливия писател е „Мъртви души“, за което получава идея от Пушкин. След период на душевно разстройство през зимата на 1840г., когато неразположението му е придружено с отпадане на физическите сили, Гогол се обръща към мистицизма. Тогава се обкръжава от „лицемерни набожници“, които му внушават да се отрече от предишните си произведения. При подобно пагубно влияние на временно настроение класикът хвърля в огъня втория том на „Мъртви души“. По това време го вълнува мисълта да призовава хората „да помислят за своето спасение“. Може би стига до извода, че трябва изкуството да се върне в лоното на средновековната мистично-религиозна литература. Чувствителността на Николай Василиевич е наранена и покрусен тръгва към Ерусалим, но това не облекчава мрачното му състояние. Подобно на Данте, руският писател никога не е бил политически апатичен. Двете трагични души приключват рано живота си. Гогол не осъществява намеренията си да представи инферналното в процес на катарзис и да изгради „Мъртви души“ подобно на „Божествена комедия“. Строгият аскетизъм, спазван от Гогол, съкращава дните му.
Към моята неупотребявана гръцка книга
Към моята неупотребявана гръцка книга
/Признание към Кийтс/
Ф. Скот Фицджералд
І.
Невесто на мълчанието, ти още си невзета,
със страх за бъдещето в безрадостния глас,
бъбрива пришълка, не ще изкажеш ти, което
би искала, о, боже мили, да изслушам аз.
Дон Кихот от Сервантес
ДОН КИХОТ- ИЗМАМЛИВОСТТА И ГЛАДЪТ
/есе/
В човешката природа са заложени копнежи, които са с измамно-илюзорен характер.Така дон Кихот има ненаситен глад за рицарска литература и си внушава,че е един от средновековните рицари, най-известни с участието си с кръстоносни походи за завладяване на светите места. Дон Кихот е с илюзия към миналото, която е консервативна. Испанският идалго изглежда безпочвен, безплътен, съществува чрез празните рицарски романи и мечтае за подвизи, станали неосъществими на тази възраст, в която е той в романа. Нематериализираните му творчески намерения и нереализираното му признание за значимост в обществото допринасят за болестта на дон Кихот.
Смъртта на Офелия
Смъртта на Офелия в трагедията
„Хамлет, Принц на Дания” /1601/ от Уилям Шекспир
Една от загадките в трагедията „Хамлет” е дали Офелия се самоубива или поради нещастен случай се удавя. Хамлет обърква Полоний с Клавдий, кралския съветник – бащата на Офелия и Лаерт, ето защо по погрешка промушва подслушващия зад гоблена Полоний, когато разкрива на майка си защо се преструва на луд.
Бащата на Офелия е против това лудият принц да прекарва повече време с нея, да я увещава и ухажва. Кралският съветник не вярва, че Хамлет се е побъркал от любов. Когато синът разкрива на Кралица Гертруда защо се държи налудничаво, Полоний стои зад завесите и един гоблен и извиква стражата с крясъци. Това обърква Хамлет и той като заклет убиец, който цели да отмъсти за отравянето на баща си от Клавдий, решава да действа импулсивно и промушва тъканта.
Оказва се фатално и така загива Полоний. В този момент виждаме деградацията на трагическия герой, проявата на отрица-телните черти на меланхолика, което води до огорчение на влюбената Офелия. Хамлет причинява дълбока скръб чрез трагическата си вина, когато убива бащата на жената, на която вече е разкрил чувствата си. Разочарованата мома се усамотява край един поток и бере горски цветя за венец. Много картини изобразяват Офелия с увивни цветя по косите и дрехите. Шекспир я оприличава на сирена. Образът е картинен и пантеистичен. Майката на Хамлет съобщава на брата на Офелия скръбната вест за смъртта на сестра му. Много преводачи са вложили изкусно майсторство в превода на тази сцена – Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов са едни от тях. Дългогодишен е инте-ресът ми към словото на Кралицата, с което съобщава за удавянето, поради това съм превела в няколко варианта тази част от трагедията.
„Офелия” от Джон Еверет Милес (8 VI 1829 - 13 VIII 1896) – английски живописец /стр.21 от текста/.
Не само водата е огледало за Офелия, а и Хамлет, който често се преструва на други и изрича чужди мисли. Кралят се е опасявал, че Хамлет ще се ожени за Офелия и изпраща Хорацио да следи младата жена. Така е възможно Офелия да се е стреснала от преследвача и да е паднала неволно. Хорацио е преминал на служба при новия крал и знае много добре, че Клавдий е убил бащата на Хамлет.
|
Смъртта на Офелия „Хамлет”, ІV.7.166-183
Кралицата Една върба расте край ручей, Превод : Мария Чулова, Пловдив, 1999 г.
Кралицата: Една върба край ручей свежда лик да зърне осланените си вейки. Приказни венци би извила от герании, маргарити, коприва, орхидеи, на тях волни овчари са дали неприлично име, а слугините - „мъртвешки пръсти”: клон – чепат завистник за траурната корона - пълзешком висне и тя, паднала в ручея да слее ридания, траурните трофеи принесе в дан. Одеянията ù широко разпрострени, подобна на русалка я водят в прилива, а тя запяла утринни молитви, непонесла несретата злочеста мома-към стихията: как би могло да продължи - напоени одеянията отвлекли несретницата от нейните напеви към смърт в калта. Превод Мария Чулова,23 май 2013 г.
Орхидеята, която наричали „дълги лилави” и „мъртвешки пръст”. Ползвали са я също за любовен еликсир.
|
Смъртта на Офелия „Хамлет”, ІV.7.166-83
Кралицата: При върбата, над бързея склонена, за да му показва бледните си вейки, - там вплитала е тя в гирлянди чудни герании, маргарити, лайки, …орхидеи - тях овчари знаят ги със срамно име, слугини ги зоват „мъртвешки пръсти”: Там клони кичела е с траурни венци, катерила се тя, но един от тях поддал; Клетницата паднала с цветята свои, плачът ù с бързея се слял. Дрехите ù, разпрострени, носели я като нимфа. А тя припявала си от старинни песни но безсилна от душевната си мъка, оставила се на водата като същество, в стихията родено: но не след дълго от мокротата дрехите ù натежали и нещастницата с песните завлекли на гибелното дъно. Превод: Константин Байрактаров, 25 май 2013 г.
Една върба над огледални струи свела лика си край ручей да покаже осланените си вейки. Там приказни венци би извила от герании, маргарити и коприва, вити фунийки, на тях са дали волни овчари неприлично име, а слугините - „мъртвешки пръсти”: Клон стърчащ – чепат завистник за траурна корона е повиснал. Удавницата с ручея плача си слива, трофеи траурни принася в дан. Одеяния, широко разпрострени, подобно на русалка я завличат, а тя запяла утринни молитви, като непонесла несрета злочеста или на родно надарено създание - към стихията: как да продължи, след като натежали одеяния отвлекли несретницата пееща към смърт в калта.
Превод: Мария Чулова,23 май 2013 г. Кралицата: Една върба свежда лика си край ручей, показващ в огледалните си струи осланени листа; приказни венци тя ви от герании, маргарити, коприва и орхидеи, които волни овчари наричат неприлично, но нашите моми – „пръсти мъртви”: там, нейната корона е в траур на стърчащите клонаци, пълзешком да виснат, отцепва се завистник-чеп, когато долу нейните траурни трофеи и тя сама падна в плачещия ручей. Широко разгърнали се одеанията, и, подобно на русалка, докато те я водят в прилива: в туй време тя пеела откъси от утринна молитва, като някоя непонесла озлочестение, или като създание родено за това: но не би могло да бъде дълго, докато роклята и, тежка от горчиво питие, не повлече несретницата с нейните напеви към тинята и смъртта. Превод Мария Чулова, 23 май 2013 г.
Джулия Стайлс в ролята на Офелия, а в ролята на Хамлет – Етан Хоук. Филм от 2000 г. |
Културно наследство
Регионален археологически музей – Пловдив, България
Забравеното книжно богатство на Археологически музей Пловдив
и усвояването му чрез съвременните информационни технологии
Автор: Петя Николаева Толева
Шест разказа за ромското включване
БАНАНИ
Ферад се събуди от глад и като се сети, че няма нищо за ядене в картонената кутия, която му служеше за шкаф и нито стотинка в джоба, му причерня пред очите. Той скоро беше преживял една опрация на стомаха, причинена от спукана язва и трябваше да яде по малко, но често. А вече два дни той не беше ял нищо друго освен три-четири филийки сух хляб със сол, разделени със сестра му, с която той живееше в една стая, в къщичка толкова порутена, че приличаше по-скоро на изоставена. Бяха толкова бедни, болни и в тревожна неизвестност, че не му се живееше повече. Мобилизираше го донякъде грижата за сестра му и за двете му малки кучета, които беше прибрал в дворчето под един сандък от амбалаж за някакъв домакински уред. Тях хранеше с остатъци, които намираше в казаните за боклук, които претърсваше през деня. Всъщност той разделяше тази храна между себе си, сестра си и кучетата, но имаше дни, като този, когато намереното не ставаше за ядене, та дори и кучетата не го искаха.