Любовен дълг
Любовен дълг
Дължимата любов в аванс получи,
а неочаквано ще вземеш двоен дан,
затуй, че в утрото сам заключи
обратния си път за вечерта.
И идва час, морни страннико,
от дългия си път да се отклониш,
но няма как резето да сломиш,
щом наречен си накратко –
данъчнозадължен – на мен.
Воюва в мене обич към фиданка,
избуяла в страстта на самка,
и паднала осчетоводена,
но никога не е покорена.
В бурята житейска знам,
любовният баланс е в плам,
а после все не се уравновесява,
докато единият се възвисява.
Бреговете речни докосва зной,
а венецът го отнесе порой.
Стихотворението е писано в Хисаря през юни по време на дните на курорта и по повод рецитала "Всичко е любов".
Мария Чулова е завършила основното си образование в СОУ "Христо Смирненски" в Хисаря.
Раздаден
Раздаден
Мъж без пари, душа и сърце
не е залък с чубрица,
не е фосил без съмнение,
не е нещо за губене,
не е губил и мене.
Не е заем за връщане,
комуто пари назаем
не искам и не желая
полусърце да позная,
а душата не давам
дори и на Бога. Не е готов.
Дал е на друга,
щом вече е раздаден,
ще взема и ще иска –
сърце, пари, душа –
и забрави получовека,
полуинтелигента и мъжа.
Мария Чулова
Епиграми
***
В ръцете му е Търновска царица,
в устата му – една жълтица.
Реши ли той да проговори,
при мене ще се изтърколи.
Мълчанието е злато,
ама, щом монетосеченето
е за криза и в блато,
то нека не мълчим, а ето –
протестно – ама честно!
***
Някой все ме гони
от родните небосклони!
В тази криза
с тая епикриза
без нова риза.
Мария Чулова, 2011