Пловдив чете 2016
МОЯТ ПРОЧИТ НА „ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2016”
За да бъде по-точно, заглавието би трябвало да гласи „Моят ПРИСТРАСТЕН прочит на „Пловдив чете 2016”. Затова пиша в момент, в който впечатленията ми са все още свежи и неподвластни на ерозията на времето.
Следя фестивала от самото му начало и смятам за подвиг – в тези времена – самото му провеждане. Предполагам, че това е не само хабене на сили и нерви, а истинско трошене на глави в стени, за да се случи този празник на духовността.
Моето участие в „Пловдив чете 2016” започна с представянето на списание “Granta България” в голямата книжарница „Хеликон”. Темата на разглеждания брой беше „ Градът”, представен от Ст. Русинов, Нева Мичева и Манол Пейков. Пред нас се очерта Градът – не толкова като сгради, инфраструктура, а като човешко, социално, специфично духовно пространство. Всеки град с неговите дух и атмосфера, дори с митология – със свой особен код за разгадаване. Този особен код се опитаха да разчетат списанието, представяно от преводачката, издателя и редактора. В хода на разговора с публиката бяха дадени идеи за нови теми, които да бъдат разгледани в новите броеве на списанието.
Бях студентка по история във време, когато учехме подробно българската история, знаехме историята на Русия (тогава СССР!), големите западни държави, но историята на съседните балкански държави беше…табу, поради което трябваше – вече когато табуто падна – да учим история на Югославия – днес Сърбия, Македония, Черна гора, Хърватска, Словения – и да прибавим – Албания. Трябваше да учим историята на модерна Гърция, Османската империя – по-късно Турция… Знаехме имената и някои от творбите на Иво Андрич, Милорад Павич, Исмаил Кадаре и неколцина други, но едва през деветдесетте научихме нови имена от духовния свят на тези народи и страни. Затова за мене винаги е било интересно представянето на автори от Европейския югоизток. И поради това с интерес очаквах представянето на две поредици на издателство ГЕЯ – ЛИБРИС – „Дунав – обединени в литературата” и „Ветровете на промяната”, осъществени с подкрепата на програмата „Творческа Европа”. В рамките на тази програма издателството ни срещна с две водещи преводачки – професор Йонка Кръстева – от унгарски; и Жела Георгиева – от сърбохърватски.
Бях впечатлена от представянето на Светислав Басара – Жела Георгиева е превела много негови творби, а именно и „По следите на Свещения Граал”. Интересна за четене е „Ангелът на атентата” – да чуем какво казва австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд – убит на 28 юни 1914 година в Сараево. Събитие, което ще положи началото на Първата световна война, останала и в съзнанието на българите като Голямата.
Очаквах с нетърпение срещата с критическото ядро на списание „Страница”, защото имах множество въпроси, свързани с днешната българска литература. Въпреки
импровизираните „рецензии в движение” успях да получа отговор:
- че литературният живот в България е „вакханалия”, „джунгла”;
- че литературната критика е жива;
- че литературният критик е необходимият хищник, който трябва да изтребва от литературната нива слабите и вредните.
„Площад България” на Мирела Иванова е вик срещу апатията на българите, срещу обездушаването и отчуждението.
Важни послания отправи към читателите си Ани Илков. Той изрази – и в стиховете си, и в разговора с публиката своето виждане, че днешната българска интелигенция е…”изчезнала, няма я, стопила се е”, че литературната сцена е затворена непробиваемо, много трудно „външен човек може да проникне”. Но това, което ми прозвуча като послание към нас бе „ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА НИКОГА НЕ ПРЕДАДОХА БЪЛГАРИЯ”.
Съботното събитие „Чети с мене” бе адресирано към децата, но бе изпълнено със силното присъствие на влиятелни възрастни – Нейно кралско височество Лаурентин ван Оранйе, президентът Росен Плевнелиев, кметът Иван Тотев, писатели, поети, журналисти, общественици, актьори и певци, между които изпъкващата със своя интелектуален чар Поли Генова. Те отправиха – не само към децата, но и присъстващите възрастни – важни послания:
- заедно можем всичко;
- не трябва да очакваме Неволята, а сами да се справяме с проблемите;
- да запазим Детето в нас и др. …
Следобедът ми беше посветен на издаденото от ИК ”Жанет 45” изследване „Балканският човек XIV – XVII век” – в три тома… Като човек, който познава перипетиите на историческото изследване, бих определила това изследване само с две думи: КОЛОСАЛЕН ТРУД… В същото време – разговор за „балканския” човек, за
„ВЕЛИКИЯ АНОНИМ, който крачи по улиците…” , за разликата между „западния” човек (човек на разума) и „източния” – човек на СЪДБАТА. Неговото послание беше: НИЕ, ВСИЧКИ АНОНИМНИ ХОРА ИМАМЕ ПРАВО НА ИЗЛАЗ…НАДМЕННА ГЛУПОСТ Е ДА СМЯТАМЕ СВОЕТО СЪВРЕМИЕ ЗА ВРЪХ… Не съм съгласен, че „глината се прибира в глина….и все пак…”.
За неделния ден оставих срещата с Теодора Димова – по повод сборника с есета, писани за портал „Култура”, озаглавен в печатния вариант „Ороци”. Разговорът с публиката разкри трудностите около раждането на тази книга, особеностите около писането в Интернет-среда. Посочено бе, че там дори най-маловажният факт може да се окаже важен и, че незначителни неща няма.
Авторката сподели с нас колко съдбовно е било писането за нея, че то е било спасение, предопределение. Пътят към християнството… Името на бащата не я е потискало.
След като представи книга на Върджил Георгиу тя предаде своето послание: ВСЕКИ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЛУЖИ ЗА ОЛТАР!
Г. Кръстева зададе на Т. Димова въпрос за романа „Майките”, което бе повод да се поговори за съдбата на децата в България. Посочено бе, че днешните деца израстват в тотална липса на любов, че самотата на едно дете е по-страшна от самотата на възрастния, че от това произтича огромната отговорност на възрастните да бъдат родители.
Когато свърши срещата с Т. Димова и напуснахме КЦ”Тракарт”, вън валеше топъл, слънчев дъжд… А на площада пред Централна поща издателствата прибираха своите шатри… През цялото време – от 7 до 12 юни – там имаше много хора, които намираха книга за себе си…. И аз намерих такива книги. Тази мисъл ме развеселяваше и ме караше да се чувствам не тъжна – поради приключващия празник – а щастлива с ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА НОВ, ПРЕДСТОЯЩ ПРАЗНИК….
И от доста набъбналия списък книги за четене…
Мирослава Симеонова, филолог и историк
Школата по английски език - юни 2016 г.
Работен график – 01.06.2016 г.-15.06.2016 г.
Вторник - два часа с ученици от 5., 6., 7. клас, 14.30-15.45 часа. Учебник Upbeat Elementary. два часа с ученици от 1.-4. клас, 16.10-17.30 часа. Учебник Excellent-1-2.
Сряда – Два часа с ученици от 5., 6., 7. клас, 14.30-15.45 часа. Учебник Upbeat Elementary. два часа с ученици от 1.-3. клас, 16.10-17.30 часа. Учебник Excellent 1.
Четвъртък – Два часа с ученици от 2.-4. клас, 16.50-18.15 часа. Учебник Excellent 3. два часа с ученици от 1.-4. клас, Учебник Excellent 1-2, 18.20-19.45 часа.
Петък – Два часа с ученици от 8., 9., 10., 11., 12. класове. Учебник Gold. Помагало за подготовка за матурата на изд. "Просвета", помагало Opportunities, начало14.00-15.20 часа.
Два часа с ученици от 8., 9., 10., 11., 12. класове. Учебник Gold. Помагало за подготовка за матурата на изд. "Просвета", помагало Opportunities, електронни тестове. начало 15.40-17.00 часа.
Събота - 4 часа с ученици от 8., 9., 10. класове. От 8.40 до 11.40 часа. Каб. 220, учебник Upbeat Pre-Intermediate.
Английски език при Мария Чулова в ОДК – гр. Пловдив, бул. „Шести септември” 193, каб. 107 Уроците са безплатни за ученици от Община Пловдив. Тел. 0894/ 37-47-98
Записването е по установен ред в деловодството и при учителя по английски език. Учениците са на възраст от 7 до 19 години.
Ваканционната група 16 к е за пет учебни дни – 20 часа, по 4 часа дневно.
Джон Пийл Бишоп
Будоар
Джон Пиал Бишоп
Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят
и почти долавяш мирис на разлят бергамот,
в така богата светлина и тишина по всичко се гадае
как гласът на клавикорда раздвижва глух гавот.
Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно
сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантела,
някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот
с въздишки и помахване към отмиращи грациели.
Това бе нейната любима музика, чувахме я често
да се разхожда вън в зелената подрязана градина.
Беше по времето, когато лятото отлита просто
и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина.
Все още пъстрият макау се катери по завесите набрани,
басмените цветя бледнеят, където ги гали късно слънце.
Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини,
препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”.
Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива
доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая
доколко това го прави сезонът на любими и любовта.
Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая.
Превод М. Чулова, 2 август 2013
Последното, което писах на Стефан Бонев във фейсбук
Недоизречено – 8 По идея на писателя Стефан Бонев (04.04.1961-27.04.2016)
Текст от Мария Стоилова Чулова, гр. Пловдив, 39 г., автор на четири публикувани книги,
носител на наградите на „Отворено общество” и „Единение Д. Е. Н.”, лауреат на други литературни конкурси,
учителка по български език и литература, английски език и икономика, преводачка, журналистска, ръководителка на „Прометей-БГ”, приятелка на творчески формации. За контакти: e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.; тел. 0894/37-47-98.
Дата: 26 април 2016 г.
Лицето ти е с напрегната жила на челото.
Ще се усмихнеш ли, завърнал се в мечтаното?
Винаги обнадеждени за идните победи,
ме питат намерих ли взаимност в очите ти!
Само забава след надпревара ли обичаш?
Заедно сме любимци на обектива и микрофона,
по-често критикуват мен и теб боготворят.
Никога не стига времето да нарисуват фона
около двама ни, понеже куп мъже и жени
се рекламират, чрез показване с теб, нежели
да те обичам е съдбовен жребий и оброк.
Гальовни са децата покрай нас, любопитни,
неразделни са в игрите и всеки наш урок –
дни черно-бели, а после черни на погребение,
когато избяга последният мъж! Без такива повече!
„Мона Лиза” премина от ръка в ръка,
а мястото по обед вече е „Да Винчи”.
Не пропускай никога! Тези самозванци ще отпратим ли?
И първия като последния… дали?
Погребаха писателя на 29 април 2016 г. в гробищен парк "Рогош". Марин Кадиев произнесе траурно слово.
Пловдивското дерби
На Цветница трибуните на стадион "Локомотив" бяха оцветени с цветовете на ПФК "Локомотив" Плд и "Ботев" Плд. За сектора на гостите са продадени 480 билети, там прегърмяваха бомбички, запалиха няколко дрехи, имаха ангажираност с "Кауза за колежа". От трибуна "Спортклуб" им реагираха с транспарант с надпис "На ДПС строежа", но имаше и нещо грубо за жената на Тошко, която лично на мен не е известна. Агитката на Локомотив си беше подготвила транспарант по повод 90-та годишнина на ПФК "Локомотив 1926". Общо взето с многото гости и зрители с билети мач гледахме повече от 4000 човека. Добрата новина е, че няма да има традиционен мач с "Левски" при закрити врата. Засега представителите на БФС не са забелязали нередности по отношение на общия ред на провеждане на двубоя. Съдията Никола Попов не е получил възражения по работата си. Няма трайно контузени. Голмайсторът на ПФК "Ботев" не си спомнял много, защото го ритнали, имал болки в челюста. Най-бързият футболист беше Йордан Христов. Изненади поднесоха младият Стефан Велев, който вкара първия си гол за сезона, а така също Котев, който плахо върна топката на Витанов, който трябваше да направи шпагат, за да я улови, а по-късно Кирил Котев се реваншира, като игра и в нападение. След няколко къси топки защитникът вкара победния гол за 2:1. Зарадва сина си, който го гледаше на стадиона. При два поредни непреки свободни удара Тодор Неделев не можа да позиционира добре топката, за да улучи вратата. Веселин Марчев и Емил Гъргоров имаха по един неточен шут към вратата... Пауло Серджио отдалеч не нацели вратата, а по-късно Илиан Илиев го замени с 24-годишния Мартин Райнов. Любимецът Мартин Камбуров беше неотлъчно пазен от Даниел Златков, на моменти имаха сблъсъци, които се разминаха без травми. Прогнозата ми за мач с 4:2 се оказа грешна. Също така Мартин Камбуров не вкара планираните два гола, чрез които трябваше да има 16 в първенството и 171 в кариерата си. Една минимална победа изкачи "Локомотив" на пето място и остави "Ботев" на седмо място. Вече голямата битка е за второто и третото място, които могат да се променят до края на първенството. При обичайните домакински мачове на "Локомотив" има много свободни места за журналисти в конферентната зала. Дербито привлича жълто-черната журналистика и става "игла да изпуснеш, няма къде да падне"... За следващия 31 кръг трябва по-добра подготовка. Мария Чулова
Данте, Петрарка и Шекспир
Някои аспекти на процеса на развитие на представата за красота
от Средновековната традиция до същинския Ренесанс
Автор Мария Чулова, Пловдив, 1997 г.
Паралелно с християнско-религиозната система от възгледи, правила и отношения, която е единна за всички европейски земи докъм началото на ХVI в., се осъществява пробив в аскетичната морална и естетическа система на нови и същевременно дошли от Античността черти в представата за красота. Наред с марианизма в западно-европейското религиозно, философско и литературно-художествено мислене се развива алтернативно: като се започне от следвания от трубадурите на Провансалска Франция куртоазен идеал, трансформациите през ХIV в. при тосканските стилновисти в лицето на Данте, през петраркизма и неговите по-късни ренесансови прояви в европейската поезия и стигнем до индивидуалността на естетическите възгледи на У. Шекспир.