Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 75  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619950
   

Красимир Коев

Детайли

ПРЕДСТАВЯНЕ НА Доц. д-р д.н. Красимир Цонев Коев

Доцент по очни болести

Научна степен доктор на науките

Научно звание  - доцент в Институт по Електроника, Българска Академия на науките

Управител на Медицински център с очна хирургия св. Йоан Рилски гр. Пловдив, ул. Чорлу 4 тел. 0896291020

 

         Доц. д р Красимир Коев д.н. е доцент по очни болести и доктор на науките по национална сигурност. Доцент е в Института по Електроника на БАН.  С проф. Лъчезар Аврамов   създава  първия офталмологичен лазер за нискоинтензивна лазерна терапия в България.    Има 6 признати полезни модела и 5 заявления за патенти и един признат патент през 2020г.. Има 200 реални научни публикации, 4 монографии и един учебник по очни болести.

В продължение над 35 години до 2019 е  преподавател, доцент по очни болести в Медицински Университет  София, както и в клиниката по очни болести в УМБАЛ Александровска и УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ.   Продължително време е бил на специализация в Париж Франция, където защитава дисертация докторат в Университета Рене Декарт към Сорбоната и Националната очна болница на Франция Кенз Вент.

От 2016 г е хонорован преподавател доцент по очни болести във Факултет по обществено здраве в Русенски университет Ангел Кънчев.

През 2018 г.   придобива научната степен доктор на науките по национална сигурност след защита на дисертационен труд „Здравеопазването на населението като фактор за устойчиво развитие на системата за националната сигурност“ в УНИБИТ София. В момента е  хонорован преподавател в Катедрата по национална сигурност в УНИБИТ, където води курс по Здравна сигурност като елемент на националната сигурност.

Активно се занимава с научни проекти и изследвания.

В  областта на медицината и офталмологията, както и в областта на  нанотехнологиите и лазерите  участва  в подадени заявки за 6 патента, както и един признат патент през 2020г. и 6 признати полезни модела създадени в последните години в Института по Електроника на БАН.

Има основен принос в следните патенти и полезни модела:

ПАТЕНТИ-ИЗОБРЕТЕНИЯ

1. К. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков, Н. Станкова.  Очна протеза с многофункционално действие и метод за изготвянето и.  Заяв. № 112753/18.06.2018  за патент-изобретение.

2. К. Коев, Л. Аврамов, Д. Славов.  Апарат за ултравиолетово лъчение за CORNEAL CROSS-LINKING,  Заяв. № 112802/13.09.2018 за патент-изобретение. Признат 12.12.2020г.

3.К. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков. Контактни и вътреочни лещи с функционално нанопокритие и метод за изготвянето им Заяв. №  112945/ 06.06.2019г. за патент-изобретение.

4.А. Николов, Н. Станкова, Л. Аврамов, К. Коев, Н. Недялков, Е. Каракашева. Метод за получаване на сребърни наночастици.  Заяв. №  112999/24.09.2019г. за патент-изобретение.

5.К. Коев, Л. Аврамов Широкоспектърни антисептични очни капки. Заяв. №  113012/15.10.2019 за патент-изобретение.

6. К. Коев, Л. Аврамов, Комбиниран  апарат за лазерно лъчение за лечение на очни заболявания. Заяв. за патент-изобретение.

7. К. Коев, Л. Стефанов, С. Стоянов .„Хидролатни очни капки - изкуствени сълзи с антисептично действие”Заяв. за патент-изобретение  /10.01.2020 г

 

 

ПРИЗНАТИ ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ

1. К. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков, Н. Станкова.  Очна протеза с многофункционално действие . Свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№3030 U1 15.11.2018

2.  К. Коев, Л. Аврамов, Д. Славов.   Апарат за ултравиолетово лъчение за лечение на очни заболявания. Свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№3103 U1 15.02.2018

3. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков. Контактни и вътреочни лещи с функционално нанопокритие.  Признат полезен модел. 2019 г.

4. К. Коев, Л. Аврамов Широкоспектърни антисептични очни капки. Признат  полезен модел 2019г..

5. К. Коев, Л. Аврамов, Комбиниран  апарат за лазерно лъчение за лечение на очни заболявания. Признат полезен модел 2020.

6. К. Коев, Л. Стефанов, С. Стоянов .„Хидролатни очни капки - изкуствени сълзи с антисептично действие” 10.01.2020 г  Признат полезен модел

 

 

 

Доц. д. н. Коев има значителни научни постижения (приноси) за обществото и икономика.

 

Има над 200 Научни трудове които са резултат на около 35 години  дейност като лекар офталмолог  и научен работник, като голяма част са резултат на съвместната научна работа с учени от Института по Електроника на БАН. Научните му трудове  отразяват редица аспекти на съвременната наука. Особено е засегнат въпросът за приложението на лазерите в медицината и офталмологията. В тях се разглеждат проблеми свързани с диагностиката и лечението на отделните раздели заболявания на окото, от които:  на роговицата, очни травми (изгаряния и наранявания на роговицата), катаракта,  глаукома, витреоретинална патология, офталмоонкологични, възпалителни, рефрактивна хирургия,  диабет и око, заболявания на зрителния нерв, увеити, ретинитис пигментоза и др.

С колектив в Института по Електроника  създава ново прозрачно нанопокритие на очна протеза с антибактериално и противогъбичково действие от  Ag (сребро) и двуалуминиев триокис. За очната протеза с многофункционално действие е подадена заявка за патент и има признат полезен модел.

Не е известна в литературата очна протеза, на която да е  нанесено покритие от нанослой, смес  на Ag (сребро) и Al O  (двуалуминиeв триокис) с антибактериално и противогъбичково действие.  

Антибактериалното и противогъбичково прозрачно покритие на очна протеза  е реализирана  чрез вакуумна система с магнетронно разпрашване на Ag (сребро) и (двуалуминиeв триокис).

Създават с проф. Лъчезар Аврамов в Института по Електроника   нов ултравиолетов апарат за ултравиолетово лъчение  на очни заболявания за който е подадена заявка за патент и  полезен модел, .  Полезния модел е признат и регистриран на 15.02.2019г от патентното ведомство. За първи път е приложена дължината на вълна на ултравиолетово лъчение  390 nm. което попада в пика на  най бърза  регенерация на колагеновите фибрили на стромата на роговицата и склерата. Съкратено е времето на експозицията до 2 мин за разлика от други подобни.  Апаратът може да се приложи при кератоконус, за заздравяване на рани на роговицата, склерата, при висока миопия, стафилом на склерата и др.  Патента за  Апарат за ултравиолетово лъчение за CORNEAL CROSS-LINKING е признат през 2020г. 

 Създават с колектив в Института по Електроника сребърно нанопокритие с антибактериални  свойства върху твърди контактни лещи. В подадената заявка за изобретение и полезен модел,  се отнася до контактни и вътреочни лещи с  функционално нанопокритие и метод за изготвянето им, с антибактириално и антигъбично действие както и метод за изготвянето на твърди контактни лещи, твърди оптични вътреочни лещи, меки контактн лещи, меки оптични вътреочни лещи, както и на интрастромални сегменти от пръстени за подобряване на рефракцията на окото, които са с приложение в областта на хуманитарната и ветеринарната медицина и по-специално във областта на офтамологията.

          Всички те външно са с прозрачно покритие от нанослой от Ag (сребро) и Al O  (двуалуминиeв триокис)  с антибактериално и противогъбично действие, както и с антивирусно действие.

Покритието е с голяма възможност за предпазване от възпалителни  процеси на окото, като може да се приложи и в борбата с COVID 19.

С проф. Лъчезар Аврамов от Института по Електроника подават заявка за изобретение и имаме признат полезен модел за широкоспектърни антисептични очи капки. Те се отнасят до антисептични очни капки с наночастици от сребро, химически чисти с размери под 3 nm.  намиращи приложение в областта на медицината и по - специално в офталмологията. Малкият им размер дава възможност да преминават през всички очни бариери и да достигнат до ретината. Широкоспектърните антисептични очни капки със сребърни наночастици имат противомикробно, противовирусно, противъзпалително и антиалергично действие. Могат да се използват и с успех срещу COVID-19. В комбинацията от сребърни наночастици в хидролатен разствор от билки растения и плодове те имат адитативен ефект.

С колектив в Института по Електроника създава нов   метод за получаване на свръхфини монодисперсни сребърни наночастици с лазерни импулси в течна среда с размери под 10 nm с приложение в медицината, биомедицината, фотониката и др. За същият метод е подадена заявка за изобретение.

Участва в създаването  нова He-Ne лазерна система (апарат за нискоинтензивна лазерна терапия Medyray 04) в България, която е единствена за лекуване на травматични наранявания и изгаряния на роговицата с противовъзпалително и  противохерпетично действиер която няма аналог в световната литература - с първи автор доц. К. Коев, съвместно с  проф. Лъчезар Аврамов от ИЕ на БАН и проф. В. Танев. Същият е внедрен в клиничната практика.

Създава с проф. Лъчезар Аврамов в Института по Електроника нов комбиниран лазерен апарат за лечение на очни заболявания включващ 5 лазерни източника с различини дължини на вълните, които могат да се комбинират едновременно при различни заболявания на очите. Същият няма аналог в света. За него е подадена заявка за патент и има признат полезен модел.

Интервю с доц. д-р Коев

Какво ви мотивира да станете лекар и изследовател?

Мотивира ме търсенето на отговори на въпроси, по които  няма отговори в науката още от детството ми. Желаех да стана лекар, но и изледовател. Детската мечта се превърна в реалност и съчетанието на широкия кръгозор, който ми дава медицината ми помага много в изследователската дейност.  Изследванията, опитите, провокират  мисленето ми, желанието ми за работа и въпреки трудностите, и понякога неразирането на оклните да продължавам в посоката, която съм избрал. За мен най-голямото удоблетворения е  постигнането на резултата, който съм желал и тогава забравям за лишенията, за всичко негативно и отрицателно, тъй каго за мен най-важтого е, че  целта е постигната.

От малък и до днес се интересувам  от иновативните постижения в науката като витаги съм смятал, че винаги може да се измисли нещо ново. Обикновенно няма гаранция за успех, но упоритата ежедневна научна работа ми доставя удоволствие и въпреки неуспеха, а всеки е имал такъв, това още повече ме амбицира да продължа напред за достигане на положителен резултат.

Когато станах лекар, разбрах колко много ми е дала тази професия. Тя ме  научи да анализирам всяка една ситуация, да търся причинно-следствените връзки, да търся лечения за нелечими заболявания в името на пациента. Срещата ми с човешката мъка и страдание ме мотивира да търся изход, да експериментирам, да анализирам получените резултати, за да мога да помагам и в най-трудните ситуации  на пациентите. Изследователската дейност и лекарската професия винаги са вървяли ръка за ръка в моя живот, взаимно са се допълвали и са ме мотивирали да вървя напред,

Изследователят винаги трябва да се учи от чуждия опит. Непрекъснатото четене и усъвършенстване е задължително за да можеш да постигнеш резултати, но не по-маловажно е и екипната работа. Все повече в изследователската дейност се налага формирането на екипи от специалисти в различни сфери, със знания и опит в разнопосочни направления, които се допълват и благодарение на творческото си мислене, гъвкавост  и иновагивност  постигат най-добрия резултат. Не са за подценяване организационните умения, уменията за работа в екип, умението да презентираш работата си на разбираем и в същото време професионален език. От особена важност е да намериш съмишленици, хора, личности с твоята нагласа и мислене за да реализираш идеите си.  За моето развитие като изследовател от особена важност са личностите проф. В.Танев от Българие и проф. Анри Амар от Франция. Вторият ми беше научен ръководител на докторската дисертация и времето прекарано с него остави дълбоки следи в моя живот. Благодарение на стипендия на Френското правителство и няколко спечелени стипендии по линията на ТЕМПУС бях в Париж в продължение на 4 години, където имах възможност да науча много нови неща, да удовлетворя търсенията си в изследователската сейност. Средата, хората, работа с модерна съвременна аппаратура и използването на авангардни технологии във Франция още ховече утвърдиха желанието ми да се развивам като изследовател. Така имах възможност да защита докторат в Университета Рене Декарт в Париж, който е към Сорбоната. За мен, за развитието ми като изследовател и до днес от особена важност в живота ми е срешата, работата  като изследовател и приятелството с проф д.н. Лъчезар Аврамов от Института по Електроника на БАН. С него, създадохме първия очен лазер за нискоинтензивно лазерно лъчение в България през 2001г., както и въведохме приложението на телемедицината в офталмологията в България. Не мога да изброя всички личности в моя живот, които са ми помогнали в развитието като изследовател, но те сам е насърчавали и тогава, когато не всички резултати са били успешни, затова винаги се отнасям с разбиране към младите изследователи и ги насърчавам в нелекия, но изпълнен с търсения живот на учения.


      Липсва насърчителна държавна политика в областта на научните изследвания. През последните 5-години държавата ни е на последно място в класацията за иновации. Пред нас са вече Сърбия и Турция.  В нашата стрна има по-малко  изследователи във всички основни категории учени в сравнение със средните стойности за Европейския съюз /ЕС/. От 6 до 10 пъти е по-нисък  относителният размер на финансирането на проекти в сравнение със средните стойности на ЕС. За еднакви дейности по проектите заплащането на българските учени е до 10 пъти по-ниско от тези на ЕС, което демотивира младите учени и те емигрират там, където има по-добри условия за наука.Ако се изгради добра среда, добро финансиране и се създаде връка между изследователите и бизнеса, тези първи крачки ще помогнат на младите хора, изследователи да се занимават с наука и да се насочват към изследователската дейност.

В България науката не е престижна, няма финансиране, затова трябва да се подобри финансирането и статуса на учените.

Трябва да има законодателни промени за да се внедряват авангардните изобретения и патенти по-бързо в производството в България, а не в чужбина. Да се свърже науката с образованието, с бизнеса и икономиката за проспиритета на страната. Наистина страната ни е малка, но има умни млади хора, с амбиция за постигане на резултати в изследователската дейност, затова трябва да се създаде стратегия за мащабно, бързо и дългосрочно развитие и модернизиране на системата на научни изследвания в България, която трябва да се превърне в привлекателен център на авангардни начни изследвания, за развитие на нови технологии, с цел издигане позициите на страната в областта на науката За да се задържът млади и водещи учени в България следва да се създадат добри условия за кариерно развитие, добро финансиране и връщане на престижността на научната и изследователска дейност, повишаване общественото доверие към науката. Так аще се постигни устойчив икономически растеж на България и ще се повиши качеството на живот в страната, което ще върне и много българи от чужбина в страната.
Трябва да се говори защото науката е бъдещето, без наука няма развитие. Науката създава конкурентноспособност Които инвестира в научни постижения става по конкурентноспособен Развитите индустриални държави инвестират много в науката. Бизнесът  в развитите държави следи за всички изследователски открития и се стреми да реализира научните постижения в практиката
.

 

За контакти, въпроси и записване за очни прегледи може да се обръщате към

доц. д -р  д.н. Красимир Коев  на тел. 0896291020