Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 104  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
581429
   

"Ревизор" от Н. В. Гогол

Детайли

       Измамничеството в комедията „Ревизор“ от Гогол

 

В юношеските си мечти Гогол рисува Петербург като град „средоточие на ума и вкуса“, но, когато през 1828г. пристигнал за първи път, го поразил с посредствения и прозаичен начин на живеене. Избягал от провинцията от „съществуватели“, за да се срещне с техни подобия в столицата. Освен сборниците „Арабески“ и „Миргород”, продължава да открива пошлостта в живота и в комедията „Ревизор“, която упражнила влияние върху руската драматична литература. Безспорно най-великото откритие на талантливия писател е „Мъртви души“, за което получава идея от Пушкин. След период на душевно разстройство през зимата на 1840г., когато неразположението му е придружено с отпадане на физическите сили, Гогол се обръща към мистицизма. Тогава се обкръжава от „лицемерни набожници“, които му внушават да се отрече от предишните си произведения. При подобно пагубно влияние на временно настроение класикът хвърля в огъня втория том на „Мъртви души“. По това време го вълнува мисълта да призовава хората „да помислят за своето спасение“. Може би стига до извода, че трябва изкуството да се върне в лоното на средновековната мистично-религиозна литература. Чувствителността на Николай Василиевич е наранена и покрусен тръгва към Ерусалим, но това не облекчава мрачното му състояние. Подобно на Данте, руският писател никога не е бил политически апатичен. Двете трагични души приключват рано живота си. Гогол не осъществява намеренията си да представи инферналното в процес на катарзис и да изгради „Мъртви души“ подобно на „Божествена комедия“. Строгият аскетизъм, спазван от Гогол, съкращава дните му.

            Комедията „Ревизор“ е първото забележително произведение, в което Гогол си е поставил определена обществена задача. В „Ревизор“ – пише в „Авторска изповед“ – аз реших да събера всичко лошо в Русия, което тогава знаех, всички несправедливости, каквито се вършат в ония места и ония случаи, гдето най-много се изисква от човека справедливост, и на един път да се присмея над всичко“. Гогол изпълнява идеално тази задача, той изважда на показ, изобличава отрицателните типове на руската провинциална действителност, които съставят „тъмното“ царство на произвола, невежеството, пошлостта и подкупничеството. Разложението на това „тъмно царство“, загниването на крепостническия строй, нравственият упадък на николаевска Русия са представени със забележителна художествена сила.

            В един малък далечен провинциален градец на Русия градоначалникът Антон Антонович Сквозник-Дмухановски получава писмо от приятел, в което му е съобщено, че е пристигнал чиновник с предписание да ревизира цялата губерния и особено тяхната околия. В писмото приятелят му го съветва да вземе предпазни мерки, понеже знае, че е „човек умен и не обича да изтърва това, което само му се пъха в ръцете“, а пък ревизорът „може да пристигне всеки час, ако не е дори вече пристигнал и не живее някъде инкогнито“.

            Разтревожен от това известие за „ревизор със секретно предписание“, а още повече от „проклетото инкогнито“, гузен поради злоупотребите и беззаконията си и при това познаващ мрачната картина на живота в градеца, който подкупите, невежеството и пороците са превърнали в „завиден кът на тъмното царство“, градоначалникът е събрал висшите чиновници, за да се съвещават как да посрещнат неприятния гост и по какъв начин най-добре да скрият своите „греховце“. А „греховцете“ действително не са малко и тегнат върху всеки чиновник. Градоначалникът угнетява народа, ограбва, когото свари, взима подкупи от търговците, краде държавата, бие тези, на които трябва да осигури справедливост и защита. Управителят на богоугодните заведения Артемий Филипович Земляника е напълно занемарил болницата, ръководен от своята философска максима: „ако умре и без туй ще мре“, “ ако оздравее, то сам ще си оздравее“.

            В канцеларията на съда разсилните са развъдили гъсета, сушат се различни парцали, над шкафа с книжата виси ловджийски бич, а съдията Ляпкин-Тяпкин взима „подаръци“ – ловджийски кученца. Училищният надзирател Лука Луков Хлопов е неспособен да сложи ред в училището. Пощенският началник Кузма Кузмич Шпекин отваря писмата, за да търси „интересно четиво“. Целият градец е потънал в мръсотия и смет, представителите на властта са загрижени само за собственото си благополучие, пиянството и подкупничеството се ширят навсякъде, побоят замества правдата.

            В характера на Хлестаков преобладава самохвалството. Фанфаронството у него е развито до крайна степен. Често стремежът му да блесне го кара да вярва в собствените си лъжи. Обича да кокетничи с любезността си към дамите. Той е обратен образ на аскетичния набожен човек. Хлестаков се ползва от плодовете на столичната пошлост; изтънчени маниери, заучени фрази, стремеж към разкош, увлечения по модата. Гогол е използвал образа на Хлестаков като оръдие за нравствената цел на комедията: градоначалникът е наказан от един развейпрах.

       Много професионални и любителски актьорски състави придават нов живот на комедията „Ревизор” и всеки път познаваме нещо ново от съвременното звучене на Гогол. Борбата с корупцията е изведена като цел в Европейския Съюз и зрителите на „Ревизор” се пречистват и желаят да се разграничат от образите на мошениците някога и днес.

Мария Чулова