Alexey Shorohov

Детайли
Категория: Преводи
Публикувана на Сряда, 20 Ноември 2019 10:23
Написана от Komatche-great
Посещения: 926

Алексей Алексеевич Шорохов е съвременен руски поет и публицист, автор на 7 книги - стихове, няколко с културно-философски есета и две прозаични книги, превеждани на разни езици. Постоянен автор на литературни списания, секретар на управата на съюза на писателите в Русия, заместник главен редактор на списание „Отечествени записки”.

 

Алексей Шорохов е забележителен поет, чието дарование изпълва с възхищение ценителите на поезията. Дълбокият смисъл на всяко негово стихотворение намира изящна мелодична форма, необикновени образи и идеи. Същността на неговата поезия е сърцеведско прозрение в съвремените хора и обществени явления.

Голямата руска поетеса Римма Казакова, която скоро загубихме, веднага вижда неговата хармонична поетична дарба и казва: „Боя се да пророкувам, но ми се струва, че аз срещнах истински голям поет и съм безгранично радостна, че го срещнах.”.

Ние също, драги читатели!

 

 

 

 

Алексей Шорохов

 

Реактивният ангел

 

Денят мина делнично и болно,

някак целомъдрено и бледно...

Ангела качиха на звънарна,

отслужиха дяволите обѐдната.

Казаха на Светлия – тръгвай!

Там над степта, от росите омита.

Пазѝ крепка вярата в Бога,

че митарят към тебе вопие,

а за полета ние пяхме обѐдна*.

Ето земните царства. Властвай!

Прангата се разхлаби над вени.

Литна той над изуменото паство.

Все по-горе над молби и клетви

той летеше като в старинна фреска!

И само гръмът от гнева Божий

подчертаваха силуета дръзки.

... Но в каква ли нощ, в тъма каква ли

отстъпили са, потънали са земите?!

Само звездите тъгуват високо.

И предвечен студ ги гали.

Или още... така увехват рози,

ронейки листенца в сумрака.

Тъй и по вика криминалисти

знаят - подсъдимия издирван

е мъртъв вече.

         Тъй: летеше той  над тълпата тиха

         всуе именувана „народ”;

         През горещия, матов, вечерен,

         догорял в белия дроб кислород.

 

*обѐдна – обедната Света литургия в православната християнска църква.

 

Преведе от руски език Елена Коматова

 

 

 

 

 

Алексей Шорохов

 

Вечерен час

 

Залязва тихо над елхите,

над предела.

Приижда вече здрачът сив.

И над Родината, печал обзела –

вечерен час – свят, неподвижен.

 

Речният плясък, кукувича жалба

тревожат моята душа.

Но алените връхчета елхови

с надежда за любов не ме томят.

 

С незнайно - нова тишина изпълнен

аз всеки миг на Теб благодаря.

И все по-силно, тайнствено вълните

ме носят към незримия олтар.

 

И в този час, подобно в час последен

морето сиво ни настига нас.

Като че моята съдба да слее

със близката, макар само за час.

 

Преведе от руски език Елена Коматова

 

 

 

 

 

Алексей Шорохов

 

Студове

 

Ако вятърът не е за живота,

а за миналото шепти –

Значи – паметта е оскъдна,

Ненадежно – капризна. Уви! ...

 

Значи - скоро обвити във мрака

ще са срещи, раздели за теб.

И по кой ли тайнствен знак

ние двамата да се доберем

извън рано заспалата шир

сега?

В есента и наследствената мъгла?

 

Ако дух на съмнение, буря

живеят по всички ъгли?

Ако не моли сърцето, а лудо

стене за любов и боли?

 

Ако бъдното даже се дави

мигом във вкочанената кръв?

А нечий неведом глас, като че

пробива през студ  и лед?

Значи – всичко що пя и се бори в теб

за последния бой те зове!

 

Преведе от руски език Елена Коматова

 

 

 

 

 

 

Алексей Шорохов

 

Светлината на звездата

С.Ш.

 

Ти – самотна в света звезда!

Ни душа, ни печал, нито тяло...

И защо ли тъй дълго летя,

спряла да си звезда тъй отдавна?

 

Светлина – безутешна и зла...

Тя не моли, по-скоро томи се,

И обвива в сияйна мъгла

тя лицата към нея повдигнати...

 

Преведе от руски език Елена Коматова