Към моята неупотребявана гръцка книга
- Детайли
- Категория: Преводи
- Публикувана на Понеделник, 22 Юли 2013 21:10
- Написана от Фиц
- Посещения: 2551
Към моята неупотребявана гръцка книга
/Признание към Кийтс/
Ф. Скот Фицджералд
І.
Невесто на мълчанието, ти още си невзета,
със страх за бъдещето в безрадостния глас,
бъбрива пришълка, не ще изкажеш ти, което
би искала, о, боже мили, да изслушам аз.
Какви рими и поуки във формата таиш,
неоткривани още в безчет помагала?
Що за изпитни подсказки и цитати
с цялата им презначимост би ми дала?
Ще се явиш ли всред зреещи диваци?
О, не! Вън от класа е по-добре да си ти!
ІІ.
Пленяват попълнените, ала как са дивни
тия, непипнатите задачки! Затова, книжке, ето лек:
с нерязани страници, чиста си остани,
заживей вътре и изчакай някой благодатен век.
Възхитителен си бил, о, Авторе, и изоставен,
да видиш лъчезарен ден не бе благословен.
Рецензенте, а ти не ще продумаш славослови
за мълчаливите като камък пожълтели листове.
Ще те заточа, книжке, идната седмица след изпита.
Не се коси – някога ще пребъдеш все пак.
ІІІ.
О, листове щастливи! Щастливи, че не пада
мастилото им, вечно е печатаното, „Сбогом!”
О, бард, щастлив, щастлив е, той не страда
от монотонен слог, непреиначаван с ново.
Във варварски език няма думи очертавани
над твоята дактилна стъпка недоразбрана,
цезурите не са отбелязвани да те посрамват.
Песента е, както ти я пееш, макар неизпяна.
Ако не те разлистват, благородната осанка
съхраняваш и акцентът роден се запазва!
Превод М. Чулова, 22 юли 2013 г.