След Арго

Детайли
Категория: Поезия
Публикувана на Петък, 28 Май 2021 13:35
Написана от Chulova
Посещения: 465

След Арго

Не спряха смъртта, а живота, и

стремежите поставиха на пауза,

„Не умирай днес“ е филмът,

„Стойте у дома“ се чу с аплаузи,

с вирус или не – карантина,

хикс-лъчи и лечебен глад,

ето че годината измина

в изолатора на своя град.

Създадоха последни мохикани,

поданици на глобалното село

мълчащи, неиграещи, невесели.

Излизат избраници с покани.

Нов ред на любовта ли пречи?

В суматохата си все я търся, щом

се крие всеки в крепост или дом,

човек е остров някъде далече.

Възпитани от благородни деди,

прескачаме ли плета за черешки?

Блокирани, живота не градим,

но копнеем срещата с човека.

Стаен копнеж – безидеен развой,

надпревара в суматоха за любов,

и непотърсена любов – застой

с виновното "Зает съм и не мога".

Сам заекът не скача в ловна мрежа,

гледаш ме, забравил ежедневие,

да съберем самотата е неизбежно,

пътища объркано преплетени.

На острова си сме последни

сред преброените милиарди,

подредени, бляскави, сглобени,

ще се усмихнем класически.

В Грузия е златната Колхида,

нямаме си каталожни номера,

даже да съм лодка без платна,

към кораба ти се нося и ида.

Мария Стоилова Чулова,

Гр. Пловдив,