Добромир Тонев
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Вторник, 15 Октомври 2019 11:16
- Написана от Мима
- Посещения: 1439
Обречени надежди
На Добромир Тонев
Не искам просто да умра...
Прекроил живота и смъртта,
поетът с римата си за света
след себе си остави дъщеря.
В разлистената книга зима
не навява сняг и битовизми,
не спомен за сърца разбити,
а оптимистичен фатализъм.
Обречен, принцът бил орисан
конете да го слушат и се учи,
в опитомяването им улисан,
буйни да язди, това се случи.
Сърцето дало по-силни крила
на поклонници на Мелпомена,
той огънчето в погледа запали
да видят те Пегас без стреме.
Събрал би неумна красавица
с умника - грозен и свенлив,
но дарбата не всекиму отлива
паметник: открита воденица.
Поезията - ручей или птица?
Утолявай жажда и политай
и от вечни срещи с поезията
неродени поети да отпият!
На Добромир Тонев
И аз не искам да умра,
тъй и поетът прекроява
в смисъла и римата света,
така му се родила дъщеря.
В отворените книги навява,
не сняг, не спомен от разбити
сърца, не проклятие на бита -
а оптимистичен фатализъм.
Обречен принц бил орисан
конете да го слушат и се учи
да язди необузданите, улисан
в надпревара, така се случило,
че ръката отказвала да служи,
сърцето давало по-силни крила
на кланящите се на Мелпомена,
тъй огънчето им се запалило
да виждат Пегас как се явил.
Събрал би глупава красавица
с умник тъй грозен и свенлив,
но дарбата не всекиму отлива
паметник: открита воденица.
още неродени поети да отпият.
Мария Чулова
Пловдив
2019 г.