Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 139  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
841357
   

Никола Аргиров

Детайли Никола Аргиров Сборникът от разкази ,,Зелена карта за отвъдното“ е идеeн и макар съставляващите го творби да са леки за четене, те многократно провокират към дълбок размисъл. Задълбочавайки се в душевния мир и навлизайки в литературното пространство на идилични сценки, авторът успява да спази мярата и да не нагазва в лабиринтите на битовизма и обстоятелствеността. Езиковото равнище и изразните средства съответстват на народната традиция, а уместното използване на народни мъдрости служи като компас в днешния объркан и раздиран от противоречия свят. Авторът често успява да перефразира популярни идиоми, така че те в контекста на изказа да не звучат като клишета. Подобно на Елин Пелин, Николай Аргиров черпи вдъхновение от здравия народен дух и типичната родна действителност. Неговата муза го връхлита с пламъците на бленуваната любов и запленяващите проявления на красотата. По-нетрадиционното е, че тя го спохожда и с образа на завистта. Това не е някакво литературно маниерничене и повествователят има куража и доблестта да разкрие този нравствен недъг. Черпейки вдъхновение от този мотив, Аргиров е сътворил разказа ,,Завист“, на който е отредил челно място в книгата си ,,Зелена карта за отвъдното“. Градейки повествованието върху основата на това отрицателно човешко качество, Никола Аргиров търси и намира разбиране, защото искрената изповед е първата стъпка към духовното пречистване. В произведението се усеща напрежение между конкретния ореол на музата и повествователя. Неговото сляпо подчинение се пропуква и кулминира в позитивно-обнадеждителната поанта на творбата - ,,Пуста и проклета завист". Авторът не търси сензацията и акцентира върху автентичността. Повечето разкази са линеарни, с традиционните средства на класическо разказване, свързани с живота в селото, а литературният персонаж, народопсихологията, както и взаимовръзките в социалните отношения, кореспондират органично с този топос. Структурата на сюжетите и недвусмисленото авторово отношение не оставят никакво съмнение, че става дума за разказвач с богат и доказано автентичен жизнен опит. Благодарение на него Николай Аргиров с лекота открива и интерпретира интересни случки, които подчинява на конкретна идея. Васил Лазаров за «Прометей – БГ»