Vasil Levski - document
- Детайли
- Категория: Новини
- Публикувана на Петък, 08 Януари 2021 12:47
- Написана от Mariya
- Посещения: 1022
№ 171а
Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина
Търново, 28 декември 1872 г.
Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново
Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунто ве и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месе ца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестде сет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село2 в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и поне чил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари3. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.
[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.
________________
ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев. 1 28 декември 1872/9 януари 1873 г., четвъртък. 2 Къкрина. 3 Вероятно в телеграмата на Али бей е допусната неточност за броя на „другарите“ на Васил Левски. Всички на лични свидетелства показват, че освен Апостола в Къкрина са арестувани само Христо Цонев – Латинеца и Никола Цветков – Бакърджията.
№ 172
Съдебно-следствен разпит на Велчо Стойнов и очни ставки с Тоне Крайчов, поп Стоян Пенков и Стоян Младенов
София, 30 декември 1872 г.
Разпит на Велчо от с. Желява
30 декември 1872 г.
– Как ти е името, как е името на баща ти, откъде си, какво работиш и на колко си години?
– Велчо, бащиното ми – Стойно, желявец съм, на четиридесет години, зани мавам се с овчарство.
– Числил си се към комитета, образуван за бунтуване на българското насе ление, кога и как постъпи?
– Аз винаги овчарувам в планината, в село слизам един-два пъти в месеца, не знам за такива работи.
– Защо казваш, че не знаеш? Тоне [Крайчов], поп Стоян [Пенков], Стоян Младенов, Тошко1 и ти сте били вътре [в комитета], давали сте пари [и] ти си дал двадесет гроша.
– Аз изобщо не ги познавам, аз нямам пари дори да си купя сол, как ще дам двадесет гроша!
– Ако тия твои другари дойдат и ти кажат в лицето, какво ще речеш?
288