TOPIC: Стихотворения

След Арго

Опитаха да спрат смъртта и спряха новия живот,
поставиха на пауза стремежите, избраници в кивот,
„Не умирай днес“ е филм, „Стойте у дома“ се чу,
с карантина, евгенизъм, лечебен глад, Х-лъчи,
забрана на абортите, затворени граници,
създаваха последни мохикани, поданици
на самоизолатори, мълчащи, неиграещи.

Новият ред за любовта ли пречи?
Малка суматоха е да я потърся, щом
всеки се укрива в крепост или дом,
остават самотни острови от далече.

Възпитани сме от благородни деди,
прескачаме ли плетове за черешки?
Блокирани в областни градове,
тъй срещите стават невъзможни.

Затаен копнеж – това е безидейно,
надпреварване – суматоха любовна,
непотърсената любов – застойно
с чувство за вина – Зает съм, не мога.

Сам заекът не скача в ловна мрежа,
погледна ме, забравил ежедневие,
да съберем самотата си е неизбежно,
объркана посока – пътища преплетени.

Дори на остров неоткрит последните
да сме сред милиарди преброени,
по-бляскави и подредени, сглобени,
без чип ще се усмихнем класически.

Колхида е в Грузия далечна,
не сме изчислени с каталожни номера,
даже да съм лодка без платна,
към кораба ти се понасям да го намеря.

Мария Стоилова Чулова,