TOPIC: Ахматова

На Княгинята Анна Ахматова
Прелетях с жар-птица руската земя
и с дъщерята сивоока на краля,
но открих само състрадание, няма
мъка и с поезия споделеност жаля.

Шега ли бе любовта на Анна, която
от щастие не може да лекува,
по ропота на коня не гадае лятом,
дали съпругът с друга лудува.

Съзнава поетичната победа
и на мъжа си няма да се кланя,
със съкрушената си надежда
в любовна земя беше Ання.

За каква я мислил съпруга –
не ревност я гризе коварна,
не е глупачка при знахарка
да търси билка за омая друга.

Пред чудотворната икона
не моли Николай да се върне,
глас извисила до мадона,
милостива майка да я прегърне.
Мария Стоилова Чулова, България, гр. Пловдив