TOPIC: Bunin, Ivan Alekseevich, Иван Бунин

150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ РУСКИ КЛАСИЧЕСКИ ПИСАТЕЛ ИВАН АЛЕКСЕЕВИЧ БУНИН



През тази година – 2020, издателство „Лист” зарадва българската читателска публика със сборник с разкази и новели от Иван Бунин – „Слънчев удар”. В сборника са представени разкази и новели като „Ябълки-антоновки”, „Чашата на живота”, „Господинът от Сан Франциско”, „Божо дърво”, „Островът на сирените” и др. Преводите на Иван Жечев, Георги Жечев, Лиляна Ацева, Лиляна Минкова, Фьодор Неманов и др. са пленителни и будят голямо вълнение. Художникът на настоящия сборник е Дамян Дамянов /син/.
Иван Бунин е обичан автор в България и предишните поколения с възторг са прониквали в неговия творчески свят. Този забележителен ум, необикновено надарен стилист, поет и философ е роден в древен дворянски руски род във Воронеж, а минава част от живота си в град Орел, където се изявява творчески. Стиховете му са обект на неколкократни поощрения и тънък анализ от Александър Блок, а още през 1909 година Иван Бунин е удостоен с Пушкинова премия на Русия – най-високото литературно отличие.
След Първата Световна война Иван Бунин емигрира във Франция и се установява предимно в Ница, а през 1933 година получава Нобеловата награда за литература. Сборникът му „Тъмни алеи”, 1943 г., е най-четеният и обичан сборник, даже в Русия през XX. век. Между най-забележителните творби са новелите „Село” и „Суходол”, 1911 г. – своеобразен диптих.
Днес искаме да привлечем вниманието върху новелата „Суходол”. Това е възвишен и проникновен разказ върху руската съдба, руския национален характер, върху историята на Русия. Признаваме, че едва сега доловихме дълбокия смисъл на новелата в светлината на празника на „Св. Меркурий Смоленски”. Главният герой, дядото, се моли всеки ден и всяка нощ пред почернялата икона на Свети Меркурий Смоленски.
Но кой е Свети Меркурий Смоленски? Свети Меркурий Смоленски е роден от знатни православни родители и в най-тежко време на нашествието на татарския хан Батий в руските земи се установява като инок монах до катедралата в Смоленск. По време на татаро-монголското нашествие руските земи са опожарявани, населението отвеждано в робство, ужас и жестокости, пожарища и плен... Тогава и много голяма част от старинните руски книжовни летописи, икони погиват. Свети Меркурий Смоленски е с много висок ръст, с благороден вид и се моли с пост и молитва на Светата Дева Мария за озарение, духовна подкрепа и помощ. Ето че един ден Светата Дева Мария го удостоява с чудно видение и го насърчава да отиде смело в бой срещу татарите, и че тя ще бъде там с него и руските войни. В решителната битка срещу хана и сина му Свети Меркурий и руските дружинници виждат над себе си лъчезарния лик на Светата Дева. Свети Меркурий посича пълководеца на хана и татарите са сразени. Тогава Свети Меркурий в молитва призовава пак Светата Дева Богородица и този път я моли „за мъченическа смърт в битката за Христа” и за „венеца на небесната слава”. В следващата битка, Свети Меркурий Смоленски е бил посечен от сина пълководеца
на хан Батий – един зъл исполин. Ето защо иконата на Свети Меркурий Смоленски, описана от Иван Бунин в „Суходол”, представя светеца в пълно бойно снаряжение, той носи отсечената си глава в едната ръка, а в другата иконата на Божията майка – Света Богородица Одигитрия – Пътеводителка. В новелата „Суходол” на обратната страна на иконата са написани имената на рода Хрущчови. Животът на руския дворянски род е немислим без вярата и любовта към Светата Дева Богородица и Исус Христос. В името на тази любов и вяра е самия живот...
Свети Меркурий Смоленски дарува с много чудеса и знамения руската земя и винаги се сражава на страна на руското войнство. Неговите железни обувки и железен шлем се пазят в Смоленската катедрала, както по времето на рода на Бунин.
В тази светлина нека преосмислим страниците, излезли изпод ръката на Иван Бунин, като продължение на хилядолетната история, силата, гордостта, упованието на руското войнство, защитаващо Христовата вяра по руските земи. Всяко слово носи трепета на преклонението пред висшата небесна воля, която винаги се изявява.
Благодарим на издателство „Лист” за радостта да поднесе на българските читатели това необикновено слово, съхранило руския дух.

Елена Коматова