Добромир Тонев (1955–2001)
Роден в Ямбол, той е сред лидерите на студентския литературен клуб “Гео Милев”. Повече от двадесет години е редактор в ДИ “Христо Г. Данов”. Първата му стихосбирка “Белег от подкова” (1979) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с национална награда за дебют, поетът е приет в Съюза на българските писатели. Добромир Тонев се утвърждава като самобитен лирик чрез стихосбирките “Нежна машина” (1984, награда на СБП за поезия), “Свиждане със светлината” (1990), “Арго” (1994, награда “Пловдив” за литература). Поезията му е превеждана на множество европейски езици. Самият той превежда стиховете на Владимир Висоцки, издадени в книгата “Нерв” (1984).
Последните творчески изяви на Добромир Тонев са свързани с хумора и сатирата: “Под седлото на Пегаса” (1998) – поетически шаржове на известни пловдивчани, смешната новела “Крахът на един кокошарник” (2000), “Голямата лудница” (2002) – лирически злободневки, печатани в редовно поддържаната литературна страница във вестник “Пловдивски новини” и издадени посмъртно. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти “Обратната страна на иконата” (2001). Поетът редактира множество книги, съставител е на “Антология на пловдивската любовна лирика” (1996), “Поетически сборник” (1998), “Друга вода” (1998), ръководи литературен клуб "Гео Милев", основава и ръководи Националната младежка поетична академия в Пловдив, днес носеща неговото име.
Преобладаващата част от поетическите творби на Добромир Тонев е изградена в класически стих, с оригинални образно-метафорични и римни решения. Поетиката му се гради върху творчески усвоените традиции на Атанас Далчев, Асен Разцветников, НА поколението от 40-те години на миналия век, както и на непосредствените предходници – Христо Фотев, Петър Анастасов, Борис Христов. Оригинално претворение намират темите за любовта и смъртта, за спомена и смисъла на творчеството. Стиховете на Добромир Тонев се отличават с лирически финес и философско-екзистенциална напрегнатост, важна роля играят междутекстовите връзки. Наред с по-късите лирически творби, впечатляващи са кратките поеми “Глад”, “Нежна машина”, “Синьо равновесие”, “Арго на светлината”.
Поетическото майсторство и социалната рефлексивност на Добромир Тонев се проявяват в шаржовете и в хумористичните му стихотворения, публикувани обикновено с псевдонима Шинел Балтонев. Фрагментите на поета изразяват същността на художествено-естетическите му позиции и се родеят с постиженията на Атанас Далчев, Иван Динков, Светлозар Игов.
