Тома Троев
Сбогуване с българския кибрит
„Фабриката в Костенец спира производство...”
/ от пресата /
Нищо не е вечно, дори и вечния огън.
Някой ден Господ ще се събуди много сърдит.
И тогава – без да му мисли много,
ще затвори фабриката ни за кибрит.
И макар, че държавата ни докрай се е свила,
както винаги, народът е доволен и сит.
Фабриките за илюзии работят с пълна сила.
За какво ни е тогава фабрика за кибрит?
Не стрували пукнат грош нашите кибрити.
Лека му пръст на нашия кибрит!
Само ние още даваме двама небити,
за един бит...
Само на нас огън ни гори на главата
и все не ни увира акъла от толкова бой...
Три пъти после ще ни запалят чергата, братя!
Три пъти после ще ни дави порой...
Нека без него да чернеят по селата нашите печки.
Изсечете му паметник от черен гранит!
Запали, любима, три драсни-пални-клечки
от последния български кибрит.
И неговата песен вече е изпята.
Огънят сега ще легне в своя гроб...
Ала роденият сред „робите на светлината”
не може никога да бъде роб!
Какво, като Господ ни маха за сбогом?
Утре над нас може и Слънце да не изгрей!
Но ние отново ще си вземем огъня.
Ако трябва – от Ада, от дяволите ...
или от Прометей!
