TOPIC: Ан Бронте, поезия

Anne Brontе (1820-1849)

Night

I love the silent hour of night,
For blissful dreams may then arise,
Revealing to my charmed sight
What may not bless my waking eyes!

And then a voice may meet my ear
That death has silenced long ago;
And hope and rapture may appear
Instead of solitude and woe.

Cold in the grave for years has lain
The form it was my bliss to see,
And only dreams can bring again
The darling of my heart to me.

Written early in 1845
Стихотворението "Нощ"
от английската писателка Ан Бронте е написано в началото на 1845 г.

Преводачески експеримент.

НОЩ

Тишината на нощта обичам,
изгряват все благи мечти,
които във взора магичен
не благословят будни очи.

Накрая глас достига слуха
за вече отдавнашна смърт;
и надежда и възторг в духа
заместват самота и скръб.

Хлад могилен дълго ме лъга
със сянката желано щастие;
само блянът затваря кръга,
в сърцето любимия пращайки.


Разбира се, дума по дума, не е възпроизведено, но поне е както съм разбрал или подразразбал душевния настрой на лирическата героиня и сигурно има за изкусуряване.

Преводаческия експеримент извърши Константин Байрактаров!

Втора версия.

НОЩ

Тишината на нощта обичам -
изгряват все благи мечти,
които във взора магичен
не благословят будни очи.

В тишината подочувам сетне
за вече отдавнашна смърт;
надежда и възторг душевни
заместват самота и скръб.

Могилен хлад ме дълго лъга
със сянката желано щастие;
само мечтите затварят кръга,
в сърцето любимия пращайки.


Преводаческия експеримент извърши Константин Байрактаров!

След дълъг размисъл стигнах до третата версия.

НОЩ

В тишината на нощта обичам
как изгряват благите мечти,
които във взора магичен
не благословят будни очи.

В тишината подочувам сетне
шепотът на отшумяла смърт;
надежда и възторг душевни
заместват самота и скръб.

В могилния хлад е отдавна
ликът на желаното щастие;
но мечтите утеха ми дават,
при мене любимия пращайки.


edit!

---

В могилна хладина е навеки
ликът на желаното щастие;
само мечтите носят утеха,
при мене любимия пращайки.

---

Преводаческия експеримент извърши Константин Байрактаров!

НОЩ

В тишината на нощта обичам
как изгряват блажени мечти,
които във взора магичен
не благословят будни очи.

В тишината подочувам сетне
шепота на отшумяла смърт;
надежда и възторг душевни
заместват самота и скръб.

В могилния хлад е навеки
ликът на желаното щастие;
и само мечтите носят утеха,
при мене любимия пращайки.


....

Историята на превода може да бъде нескончаема, но трябва да се издържи докрай, да се усети душата на автора и да се съпреживее, а останалото е техника и комбинаторика на сричките. С този въвеждащ предлог "в" за всеки куплет завършвам на този етап превода. Без "в" също е възможно, но оставям това предизвикателство за теб...

Преводаческия експеримент извърши Константин Байрактаров!