Вароатозата
Вароатозата много ни смущава,
на никого от нас мира тя не дава,
и зиме и лете не ни тя прощава,
на пчелите и нас бързо отмъщава.
Вароазин и сяра, даже нафталин,
ги ползвахме спонтанно, всички до един,
някои пушеха пък и фенотиазин,
а кошерите пак с празен магазин.
Твърде голямо очакването беше,
вароатозата бързо ни косеше,
с добрите пчели и нас тя метеше,
идея лечител, далеко летеше.
Учените хора мирно си седяха,
за синпозиуми вечно те горяха,
с приказки големи мнения деляха,
от прости пчелари акъл пък не щяха.
Таз вароатоза, тя угроза наша,
над десет години бърка тази каша,
и ние търпим, бедните пчелари,
никой не смей, брате, здраво да удари.
И да се провикне, въздух да разцепи,
таз вароатоза пчелите изтрепи,
лекарство ни дайте, или билки леки,
меда да не търсим, само в аптеки!
В. Търново
26 февруари 1982 г.
Здравко Тихов
