Welcome, Guest
Username: Password: Remember me
Летературознание, фолклор, проза, поезия, преводи

TOPIC: Черешова Задушница

Черешова Задушница 4 years 4 months ago #294

  • Sladuna
  • Sladuna's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Mariya
  • Posts: 205
  • Thank you received: 12
  • Karma: 4
Черешова задушница

Чувствам как душата ми отлита,
няма в моето сърце подслон
и навита и пребита
хълца в мрачния заслон.
Вънка празник е настанал.
Празнота! Вътре топлина извира,
ала бърза и не спира,
люшка се и увира
своето вдън земя.
Свършва този карнавал.

И наченох ново дело.
Скоро ще се скрия смело
В ъгъла на някой стих.
Демона открих...
Ето изгревът не идва.
Няма и да ми прости,
зъл не е, а смигва
той на моите кости.

А онази що си мисли,
че в отвъдното кънти,
нея ден не ще я улови.
Изток-Запад не познава,
искрена е едва сама
като остане. Иначе се зарича
друг така да не обича.
Уверена не е, ще чака ли.

Някой любовта проспа,
Щото клетвата е сляпа.
Когато през пещера
дори да е кросирала,
истина без зло немей
и не може да вирей.

Казали са го и други
верни, предани в кръвта.
Тях при идните заслуги
няма да ги спре цевта.
Те не сещат се, че грешен
е свят, което се зове.
Изборът не бе погрешен,
ала трудно се кове:
воля, кости и пощада.
Неусетно палят клада.
Там, където е месото,
вирнало да се покаже,
има белег с потеклото
на заченато в мрак вражи.

Кол до кол – били сестри,
ала сухи клони дори
остават в своите души
млади жилави върби.
Истина в лъжа немирна!?
Даже мъглата е неспирна.
Покой защо й трябва,
като скоро в игра кумирна
ще узнае, че греши уредът,
предназначен да отмерва
пулса на изстиващ нерв.
Аз самата съм цевта.
Кой тогава е куршумът?

13 юни, 1997г.
Хисаря



The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.038 seconds
Powered by Kunena Forum